Codename: Outbreak

Когато преди около година на един руски сайт видях превю за играта Venom: Codename Outbreak. Dоста се впечатлих, честна дума! Ставаше дума за Sci-Fi тактически шутър от първо и трето лице, в който главния герой е лидер на спецотряд, чиято задача е да проучи загадъчен метеоритен кратер. Когато разгледах скрийншотовете и in-game филмчето, направо се зарибих и започнах да броя месеците до излизането й. След Seriuos Sam, Tzar, Cossacks: European Wars,  Еchelon и Hired Team: Trial изобщо не се притесних, че тази игра се прави от фирма от бившият соцлагер.

Сега, около година по-късно, играта вече се нарича само Codename Outbreak. Тя излезе под шапката на Virgin Intreractive и май не е точно това, за което я мислех. Когато я пуснете за първи път (след като направите настройките за графика, звук и клавиатура/мишка), на екрана потича едно от най-зарибяващите филмчета, които съм гледал в последно време. То напомня едновременно на серията Аlien vs. Predator и на модерните преди десетина години филми “Взвод” и “Апокалипсис сега”. Първоначално не можах да разбера дали е предварително правено или е рендвано в реално време с енджина на играта. Ефектът от него обаче е страхотен и силно въздействащ…

Енджинът е върха и това е безспорно

Името му е Vital Engine ZL и е производство на украйнската фирма GSC Game World, която е и разработчика на самата игра. Той се явява едно от най-добрите неща в играта. В него има вградена поддръжка на огромни резолюции – до 2048х1536 при 16 битов цвят! Добре са направени водните повърхности, дърветата, храсталаците и сградите. Програмистите са се постарали – във Vital Engine ZL има не само станалите задължителни 3D-функции, но дори и частици (particles) за реалистично изобразяване на прах, дим и темподобни неща. Kaто големина на нивата и красота на откритите пространства Codename Outbreak се нарежда до Project I.G.I. и Unreal. Но не съм убеден, че това е чак толкова важно, макар че някои казват как красотата щяла да спаси света. Аз мисля, че един добре натрениран на DooM-играч би могъл да спаси света доста по-ефективно, но това си остава мое мнение…. 🙂

За звука не мога да кажа много ласкави думи – има основна музика, има и звукови ефекти, но те не изпъкват с някакъв особен стил и качество. Има, както в голяма част от военните игри, и глас зад кадър, които напътства из огромните нива, дава съвети и осведомява за статуса на мисията. Като геймплей играта напомня на няколко себеподобни. Взето е по малко от Half-Life и Delta Force (особено от Land Warrior), има заемки и от Rainbow Six, и от Operation Flashpoint. Не ме разбирайте погрешно – не става дума за нагла кражба, а за използване на добрите страни и похвати от подобен тип игри. Например начина на “водене” на разговор с NPC-тата (ти не казваш нищо, само натискаш Use и човекът отсреща ти отговаря по различен начин) ме накара с умиление да се сетя за Half-a.

Довиждане HUD, здравей свободен екран!

Идеята на която давам оценка “6 плюс”, е липсата на Head Up Display, който да се пречка. Имате само един компас, на които с червено триъгълниче е показана посоката, в която трябва да се движите, за да изпълните мисията. Ако обаче натиснете клавиша “/”, в горният ляв ъгъл на екрана се появява малко екранче, което изобразява или картата, или какво вижда вашия компютърно контролиран съекипник.

Другото хитро хрумване е, че всички оръжия са де факто интегрирани в едно цяло. Когато например натиснете клавиша за смяна на Shotgun със Snipergun, средната част на пушкалото просто се превърта и започва да действа  нов режим. Трето нещо, което ме изкефи максимално, е, че може да превключвате управлението от единия персонаж на другия, и то с натискането на един-единствен клавиш – F4. Наемниците, с които разполагате са 5-6 парчета. На практика обаче няма особена разлика кого ще вземете – арабският снайперист, например, е снайперист, колкото и баба ми. След командата “cover me!”, той ходи безцелно и стреля наляво-надясно, съм че съм дал и заповед “hold fire!”. На всичкото отгоре той дори не уцелва и кой знае колко често. Освен това, когато играете първата мисия, например, където всички да стигнат до един срутен мост, вероятно просто ще установите, че другия командос го няма. Натискате F4 и установявате, че той седи, гледа замечтано залеза на другия край на картата, бърка си в носа и вероятно си мисли:

“Кога ли ще свърши тая казарма?”

Разбира се, закарвате го до end point-a и играта продължава. В следващите мисии обаче, където има и катерене по разни скрити стълби и вентилационни шахти, а условието е всички да оцелеят, може да ви се наложи неколкократно да преигравате. За късмет има Quick Save и Quick Load (F8 и F9), които ви препоръчвам да ползвате по-често. Отделен въпрос е на кого му дойде идеята, че няма да искам да си сменя наемника първите 4-5 мисии. Поне да ми бяха дали някой свестен тип…

Че няма игра, която да не се нуждае от поправки, е ясно като бял ден. Но че украинско-американското творение е доста недодялано и бъгливо, става ясно още след 10-20 минути гейминг. Често се потъва из тучните ливади, забивате се в стената и не можете да излезете, разхождате се из въздуха или внезапно виждате десктопа си след като Window$-a е забил. Това са все неща, които развалят впечатлението от играта бързо и трайно.

Противно на всичко, казано дотук, като замисъл играта е много добра. Нивата са направени супер готино, моделите на играчите, терените и сградите са детайлни, и то без да ви карат да мислите за ъпгрейд на PC-то. Геймплеят е наистина много добър и увличащ. Ако Virgin и GSC Game World се понапънат и бързо напишат един пач, Codename: Outbreak ще се гейми не само от феновете на военни игри и ще има реални шансове да се изкатери по върховете на класациите за сингъл- и мултиплей. Аз си запазих инсталацията на играта и save-овете в очакване на поправка. Съветвам ви и вие да направите същото.

Автор: Пеню Дачев