Close Combat: First to Fight

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Ех, кашимерията! Истински миризми, истински кубински, истински мъже. Няма друга такава проверка на това от какво си изкован, докато не се влееш мазно в редиците на армията. Докато не оставиш следата си в историята и мъжката тоалетна. Да, там е истинската закалка. Там момчето се превръща в истински мъж, преживява трансформацията от разглезено очилато колежанче в разглезено, очилато пушечно месо. А все още, дори не съм помирисвал койките (това май беше за флота… няма значение) на родните поделения. Има обаче едни пехотинци, които са по-по-най от всички. Разбира се, че това са янките. Всъщност севернокорейците имат по-добре тренирана и организирана пехота, ама кой ще седне там да помирише РС, пък камо ли да разработва компютърни игри…

В едно съвсем близко бъдеще

Фабулата е банална, но на моменти ненужно комплицирана. Поредният военен конфликт избухва в Близкия Изток. Все още никой не се е сетил да изправи американското правителство на съд за религиозна дискриминация. Вследствие на това последното се насажда в горещата зона и прави най-доброто, на което е способно – изпраща маса пехотинци с тайната надежда врагът да се стресне от блестящите им пагони и зализани мутри и да се предаде на часа. Е, поне за малко чувството за реалност на геймдизайнерите е взело превес и вместо с насълзени очи да ви искат прошка, ислямистите ви посрещат на Калашников и свинско… Ок, без свинското, но определено калашниците преобладават.
Вий, поемате ролята на войник в малък боен/ударен/разузнавателен/суперменски/попикан отряд, който ще изпълнява различни мисийки из жежките либийски (например) улици. Чат-пат ще се появява физиономията на някой “war” журналист, който ще ви обяснява какви сте ги натворили в предната мисия и чий го дирите там. Това има доста положителен ефект, защото ме стимулираше да си изпълня задачките с тайната надежда в следващата кът сцена говедото с надпис “Press” на нагръдника да бъде брутално разстреляно…

Взводът

И така, имате още 3 говеда на разположение. В 4 кратки обучителни филмчета авторите ви представят идеята си за реалистичното поведение на съекипниците, тактическата им подготовка и невероятните им умения. С други думи, вие сте лидерът, имате пич с тежка картечница и двама поддържащи кашици. Всеки път, когато излезете на кръстовище, те се позиционират така, че винаги да има поне един, държащ на мушка една от посоките, с идеята да не остава непокрито пространство. Идентична е ситуацията, когато катерите стълби – вие и още един порите напред, докато другите двама следят долните площадки. Чудесен замисъл и в повечето моменти наистина върши работа.
Геймплеят е базиран на скриптирани ситуации, в които в общи линии разчиствате улици или стаи. Подобно на SWAT и Rainbow 6 сериите имате на разположение радиално меню, с което можете да зададете 4 прости команди на взвода си – като например “Стреляй по лошата кофа за боклук, за да спечеш чалмата зад нея”, “Юруш напред”, “Юруш назад” и “Извикай въздушно подкрепление. Да, в редките случаи, в които ще попаднете в затруднение (картечно гнездо, бронирана техника) просто си викате хеликоптерите/самолетите и гледкате шоу.
Тук е моментът да погледнем към

изкуствения интелект

на съотборниците ви. Щях да падна от стола, когато в единия от Tutorial-ите ми бе изцепено “Дори и да омешаш нещата, спокойно! Съотборниците ти са по-умни от теб и ще закърпят положението”. Да бе! Перфектната им система за разположение рухва в момента, в който се набутате в кръстосан огън. Започва хаотична стрелба във всички посоки, враговете са научени първо по вас да стрелят и в крайна сметка давате фирата първи.
Друг пиниз е завладяването на стаи. Подобно на Republic Commando можете да нахлуете просто с отваряне на вратата или като метнете първо граната. Отново в обучителната мисия ви се напомня, че “е доста добра идея да изчакате последната да гръмне, преди да нахлуете”. Мерси, нямаше да се сетя сам. Та, да се върнем към екшъна. Щурмувате помещението и в по-добрия случай, докато дойде вашият ред да влезете, всичко е избито. В по-лошия наблюдавате в тихо недоумение, как чалмата и main gunner-ът ви се гледат отегчено, залепили нос един в друг. Още по-забавно е, когато точно в момента на проникване (естествено вие сте върха на копието) последният в редицата реши да се панира и тегли един откос в посока напред, покосявайки безсрамно целия ви взвод. Но какво да се прави – на фронта явно всичко се случва.
Затова в повечето случаи се налагаше да каширам тримата глупаци някъде, да си свърша работата и да ги поведа към последния чекпойнт. В интерес на истината трупат опит и медали и с малко късмет към края на играта спират да вършат дивотии.

Реализмът

Нивото на истинност в играта е похвално. Давате фира от 4 куршума, враговете – също, а ако е в главата – и един е достатъчен. Зверски трудно е да се прицелите и дори на средни дистанции е хубавко да се използва оптиката. Оръжията имат доста осезаем откат и ако превключите от откос с три куршума на пълна автоматика, шансът да уцелите нещо при постоянна стрелба клони към нулата, дори и в легнало положение. И тъй като US маринците не оставят никой след себе си, ако свитнат някой от подопечните ви, от нищото се появява медик и отнася тялото на бойния ви другар, обратно в… нищото. Егати, след като са разработили технология за телепортации, какво изобщо дири кашимерията там?
Въпреки че влиза в графата squad action, играта е доста лесно смилаема и интуитивна. Неправилно раздадени заповеди могат само да ви доведат главоболие, но не и тотално избиване на групата, както в други представители на жанра.

Пушкалата

Стандартно въоръжение, нищо по-особено или привлекателно. Със съжаление открих, че липсва възможността за модификация на оръжията, както и избор кой член на екипа какво ще мъкне. Поне можете да вземете едно произволно пуцало на врага като трофей. Пропуск, но не и фатален. Чат-пат ще можете да се настаните зад някоя стационарна картечница. Можете да сте сигурни, че дори да сте изчистили от врагове региона в радиус от половин километър около нея, в момента, в който я хванете, ще налазят няколко пушечни мръвки за разстрел.

Технично

Енджинът е нелош за системните си изисквания, въпреки че моделите на хората се леко дървени в походката. Но пък те така или иначе не оживяват повече от 5 секунди след появата си на сцената, така че не им остава време да ви издразнят. Експлозийки и светлинни ефекти постоянно ще нагорещяват GPU-то ви. А отровно зеленото на прибора за нощно зрение направо трепе шараните. Вместо музика може да заредите една плеяда любими MP3-ки, което ми напомня нещо: ще съм много благодарен, ако някой може да ми обясни що за мутанти са способни да циклят на CS в продължение на 2 часа, слушайки 2 турбохита на Гергана или Азис…?
Та, играта е добра, не е изключителна или страхотна, но ако сте фен на жанра ще ви изкефи.

Автор: Георги Панайотов