Child of Light

След неприличния успех на последните две Rayman игри едва ли е изненада, че Ubisoft продължава да експлоатира насоката във визуално и геймплей отношение, която Origins и Legends поставиха. Казвам „експлоатира“ без лоши чувства, тъй като двата платформъра изглеждат и се играят по един великолепен начин и можем само да приветстваме появата на следващо подобно заглавие. То идва в лицето на Child of Eden – красиво и емоционално приключение с ролеви елемент, което има своите проблеми, но въпреки това представлява добър опит на Ubi Montreal за интересна и визуално грабваща игра.

Приказка за възрастни

Още първите мигове с играта донасят спомени за друго подобно като замисъл приключение – миналогодишния PS3 хит Ni No Kuni: Wrath of the White Witch. Докато там главният герой бе момченце на име Оливър, тук влизате в ролята на малката Аврора, пренесена в също толкова магичен свят. Добавете контрастната визия, походовите битки и ролята на родителя (този път бащата) и получавате повече от достатъчно паралели между двете заглавия. За разлика от Ni No Kuni, която дължи приказната си графика на известното Studio Ghibli, в Child of Light главен „виновник“ за това е енджинът UbiArt Framework, разработен от Ubi за двете последни Rayman заглавия. Сигурно сте виждали красивите шотове от играта и сега, но тя наистина изглежда впечатляващо, когато картините оживеят на екрана. Аврора е анимирана безупречно и всяко нейно движение вдъхва живот в детската фигурка. Всички нива са като излезли от фантастична приказка и впечатляват с излъчването си. Музикалното оформление, придружаващо приключението, придава допълнителна и леко мистична атмосфера, която засилва усещането, че се намирате в една омагъосана земя, каквато е и Лемурия. Там австрийската принцеса Аврора намира своя нов дом и призвание – да защити обитателите на земята, да освободи слънцето, луната и звездите и след това да се върне при своя тъгуващ баща.

По пътя си в нея Аврора постепенно среща различни персонажи, които се присъединяват към нея в похода й срещу злата Кралица на нощта. Така на практика създавате група, която ви помага в битка със своите уникални умения и сили. Точно тук идва мястото на ролевия елемент – той не е особено дълбок, но в същото време поставя основата на развитието на героинята ви и начина, по който се провеждат битките. Аврора качва нива с опита, спечелен от битките, след което получава точки, които може да разпредели между голям брой умения. По този начин увеличавате базови характеристики като нападение, отбрана и магия, както и придобивате нови атаки или подобрявате наличния си арсенал. Всеки герой има три отделни дървета с умения, които да развива като фокусът е върху лекуване, атака, магия и защита. Аврора качва нива доста бързо – за първият половин час игра спокойно може да стигнете 5-6 нива – което прави малко досадно непрекъснатото влизане в менюто за преразпределение на новите точки. Това обаче е задължително, тъй като битките следват една след друга.

Момиче, което може да се защити

Те са най-важният аспект в Child of Light като бойната система представлява модифицирана версия на класическата Final Fantasy Active Time Battle механика. Аврора, нейните спътници и враговете се разполагат на срещуположните страни на бойното поле, а в долния му край има малък метър, отброяващ времето. С тиктакането на секундите участниците в битката се редуват да извършват своите действия като атака, използване на различна отвара, защита, лекуване и т.н. Правилното време е ключово за битките и винаги трябва да държите под око метъра, за да прецените кога да атакувате и да се защитавате. Различните специални умения изискват определен период време, което пък кара иконката с героя ви да се движи по-бързо или по-бавно според предприетото действие.

Една ключова тактика, която трябва да възприемете и усъвършенствате колкото може по-бързо е т.нар. „прекъсване“ на атаките на вашите опоненти. Когато врагът достигне позиция на метъра, която му позволява да избере атака, имате кратък миг, в който да я предотвратите. Това става като изберете атака, която се изпълнява по-бързо от тази на врага. Понякога наистина е трудно да прецените кога ще успеете да го направите, но ползите от подобен изпреварващ ход са очевидни особено при по-трудните противници. Освен това на помощ на Аврора се притича светулката, която я придружава от самото начало. Тя се управлява с мишката и когато я поставите върху някой противник, с продължително натискане на левия бутон го забавяте допълнително. Светулката има ограничена енергия, която се изчерпва, но правилното й използване позволява да правите качествени промени по скалата и ходовете на враговете. Накрая светулката може да лекува Аврора и спътниците й като повторите същото действие, но върху тях, както и да събира точки живот и магия от растенията наоколо.

Не всичко е съвършено в Лемурия

Въпреки всичко това, Child of Light не е съвършена. Така например въпреки, че се води за платформър, реалният платформинг елемент е сведен до минимум. Това е значителна разлика спрямо Rayman игрите и честно казано прави придвижването в света на играта доста скучновато. Още в началото на играта Аврора получава умението да лети, в резултат на което тя почти не се задържа на земята. Това прави навигирането из нивата прекалено лесно и лишено от всякаква динамика. Пъзелите се появяват тук-там, но рядко ще ви накарат да се замислите над решението. Като цяло след като първоначалната еуфория от визията на Child of Light отмине, играта има склонността да се превръща в леко досадно пътуване от битка към битка вместо наистина да се радвате и изследвате заобикалящия ви свят.

Child of Light не е дълга игра. Можете да я изиграете за не повече от 10 часа, след което въпреки цялото си вълшебство Лемурия няма с какво повече да ви задържи. Подобно на приказките, от които играта черпи вдъхновение, тя е нереална, мимолетна и изпълваща ви с удоволствие за един кратък миг, след който трябва да се върнете в реалността. Затова му се насладете максимално.

Автор: Иво Цеков