Championship Manager 2006

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 30 апр. 2006

От крехките ми наблюдения и новинарските сводки оставам с впечатлението, че управлението на футболен отбор е нещо прилично сложно. От една страна на тепиха застават група леко претенциозни футболисти със склонност към травми, купчина пари, които имат странното свойство да прииждат и изчезват с учудващата лекота на заблуден електрон и тълпа от фенове, които приличат на добре отглеждан котарак – преминаването им от вълна „мъркане“ на вълна „остри нокти“ е мигновена и изненадваща. От друга страна комбинацията от тези основни компоненти плюс още стотина дребни детайли правят от професията на футболния мениджър нещо прилично атрактивно и забавно. 

За съжаление повечето простосмъртни индивиди се добират трудно до подобни позиции. Ръководните сокърни постове почти гарантирано отиват в лапите на бивши футболни величия и персони със завиден финансов ресурс…

Единственият начин, по-който наша милост може да изпита поне частично усещането от ръководството на отбор, както и в много други случаи (управление на самолет или пукане с танк), опира до прилична компютърна симулация. Тук на сцената излизат няколко игрици, но както почти винаги, челното място в класациите се заема от продукт на Eidos – небезизвестния Championship Manager и неговата поредна серия носеща индексчето 2006.

Совите не са това, което са…

Интересното в случая е, че зад името на играта се крие един не съвсем оригинален продукт. Преди известно количество луни разпространителите от Eidos и авторите на предходните прочути части на геймката – Sports Interactive решават да поемат по свои собствени пътища. Като резултат голямата акула взима името, а малката  понася със себе си самия софтуер, който се превъплъти в нов продукт, наречен – Football Manager. Е, въпреки тези катаклизми чудото, за което става въпрос в тези редове, е адски прилично и не е изгубило ни най-малко от усещанията на едноименните си предци.

Ако не сте запознати с предходните серии на Championship Manager или нямате добра представа от тези джиткавици, имайте едно на ум. Продуктът прилича  на нещо като кръстоска между тайкун и завързана стратегия. Играчът прекарва значително време в нагласяване на финансово-технически-тренировъчната си система и планирането на следващите ходове. Красотите и милисекундните рефлекси не са основата, която ръководи играта. В настоящото произведение се действа бавно и внимателно. Футболната стратегия е чудо, което отрича хаоса. Безмозъчното джиткане е възможно, но не води до нищо хубаво. Безметежното реене из менютата и натискането на най-разнообразни бутони може и да доведе до начален успех, но само след няколко часа ще предизвика безвъзвратно затъване и изпадане в някоя В група. В случая падението може да се ускори значително ако играчът избере една от примамливите опции на играта. С едно-единствено тикване в началото на началата всеки може да се превъплъти в личност ала Роман Абрамович. С включването на този допълнителен ефект освен основните мениджърски задължения към действието се прилагат и патилата на прилично богат попечител на клуба. От една страна тази опция предлага безоблачно финансово бъдеще, но от друга,покачва значително очакванията на всички околни относно теренните успехи на управляемия тим.

Свобода

Най-доброто на предходните серии както и в епизод 2006 е, че на играча се дава възможност да се новичка във всяко едно кътче на отбора . Като се започне от тренировките и се стигне до пазара на футболни таланти и „писане” на псевдо корпоративни имейли.  Дребните детайли са многобройни и почти всичко, което се изписва на екрана, може да бъде нагласено. Хубавото на играта е, че по-подобие на някои по-възвишени стратегии се дава възможност за автоматизация на част от процесите. Решенията, които се предлагат от АИ-то, са прилични (Въпреки това всеки, влязъл в ролята на верен фен на стратегията, би подминал голяма част от помагалата от чисто идейно гордостни причини.)

Друг положителен елемент е, че из просторите на геймплея се предлага прилично богата библиотека от реални футболисти и клубове. Първите могат да бъдат следени за късмет или нещастие закупени, ако изникнат
подходящи за акцията условия. Клубовете като такива с изключение на собствения са еквивалентът на малка противникова армия. От една страна баталиите по терените са постоянна част от календара, а от друга, противниковите команди са здрава конкуренция в класациите, покупката на играчи и т.н.

Минус

Каквото и да си говорим Championship Manager не е от най-простите за разучаване игри. Индивидите, които са се преборили с предходните версии, ще се ориентират бързо, за съжаление всички останали, решили да се захванат, ще трябва да отделят поне няколко часа за заучаване на менютата. Чудото не предлага лесно смилаеми парчета, които да въведат начинаещите лесно и безпрепятствено.

Пряко включване от стадиона

Графиката на играта е отдадена на функцията – шукаритетите за оптичния нерв са оставени на заден план. Въпреки че в наши дни комбинацията от цветен монитор, графична карта и средно талантлив дизайнер произвежда бая запленяващи кадри авторите на 2006 са предпочели да използват нещо средно между облика на уиндоус 98 и пролетно позеленяла планинска поляна – пастелни цветове и скучни бутони. Картинките могат да отблъснат някои индивиди, но определено ще привлекат други.

Звукът, за разлика от видеото, е произведен за хора с изключително здрави нерви. Ефектите, които се издават при предвижване из менютата и самото кликане по бутоните, е съпроводено с невъзможно потискащо писукане.

90-та минута

Championship Manager 2006 е игра за вярната армия от почитатели. Kлубът приема нови членове, но получаването на майсторски статут е съпроводено с много безсънни нощи и прилично количество кофеин, които могат да преминат критично поносимото ниво. Тази футболна симулация не е за всеки, липсата на шарения и сравнително високото равнище на мисловните напъни, необходими за игра, са основна пречка пред съвременната публика. Но… ако това не ви стресне, бухнете се в дълбокото, гаранцията за добро прекарване е пълна.

Автор: Стефан Хаджиев