Capitalism 2

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 12 фев. 2002

Жаждата за пари и власт вероятно е по-стара и от първата злоупотреба със силноалкохолни напитки. Още от най-дълбока древност хората са искали да получават все повече и повече. За съжаление единственият начин простосмъртните да се събудят милионери обикновено е някоя имагинерна тото шестица. Вероятно затова игрите, симулиращи поне привидно живота на върха, винаги са срещали особено радушен прием. Едно от последните подобни произведения, появило се на бял свят, е Capitalism 2.

Началото

В основата на настоящата игра лежат доброто старо строителство, комбинирано с малко наука и много търговия. Играчът управлява компания, чиято единствена цел е максимално разрастване и печалба. Сингълплеят на играта предлага две кампании. В първия случай започвате от самото начало и управлявате един единствен супермаркет. При втората кампания имате значителен стартов капитал -от порядъка на петдесет милиона долара. Предвидени са и странични мисии, в които основните параметри подлежат на пряк контрол от страна на играча. В повечето случаи победата идва, когато натрупате определени сума пари. Capitalism 2 има и мултиплеър, с който всеки може да пробва финансовите си заложби в компанията на живи опоненти.

Подобно на реалния живот първоначалното развитите на нещата може да заприлича на истинска катастрофа. Когато стартирате, загубите винаги са големи. Изисква се доста време, преди системата да заработи качествено. Един от малките трикове, които в много от случаите наистина помагат, е масираната реклама на всички фронтове. Преки видими резултати няма, но нещата вървят значително по-гладко. 

Компанията

Централното управление на компанията се намира в ръцете на играча, но има няколко ключови места, на които могат да се назначават специални компютърно генерирани персонажи. Играта разполага с прилично количество личности с изявени икономически способности. Човечетата си имат собствен външен вид и определени способности в дадена област. Когато играчът иска да намери служител за някой отговорен пост, получава подробна информация относно всички кандидати.
Назначаването на различни по вид директори подобрява състоянието на фирмата. За съжаление гадините са адски неблагодарни. Искат невероятни повишения, а ако не ги получат, настройват се зле към вас и подават оставка.

При желание играчът може да се занимава само с един тип дейност. Верига от магазини на подходящото място или пък строителство на жилищни квартали, могат да се окажат достатъчно доходоносен бизнес. За съжаление достигането на финалния финансов връх е свързано с битки на всички фронтове.

В общия случай конкуренцията не е от най-гадните, развитието е успоредно с вашето. Мръсните номера са сведени до минимум. Единствено при най-високи нива на трудност съревнованието между конкурентите започва да намирисва на кръв и е наистина брутално. В този случай компютърно контролираните персонажи са умни и се развиват бързо и мощно, макар и без фантазия. От време на време играта пуска странни и необясними събития от рода на болест по добитъка или повишение на дребните кражби в градските супермаркети, които объркват иначе логичния ход на действието.

Research & Development

За да има производство, необходими са и собствени разработки. Иновациите, върху които вашите учени трябва да се потят, са доста разнообразни. Повечето от тях обаче звучат леко безумно и са неща от рода на кожени колани и нови типове мебели. Развитието на разработка се извършва в специална сграда. Времето, необходимо за поредния технологичен пробив, варира, но може да бъде скъсявано. В екстремни ситуации сроковете могат да се сведат до нещо порядъка на няколко месеца. При късмет учените на компанията получават божествено просветление и правят пробив. При събития от подобен род периодът на разработката се съкращава значително.

Фалит

Често някоя от независимите фирми не издържа на конкуренцията и изпадат в несъстоятелност. При малко желание човек може да си купи всичко – от издателство до хубаво имение в центъра на града. В повечето случаи подобни сделки са по-скоро безсмислени, но с малко фантазия повечето от също тях могат да влязат в употреба.

Capitalism 2 позволява управлението на множество малки детайли, които влияят на неговия бизнес. Играчът може да променя наемите на своите недвижими имоти или да контролира изкъсо доставките за своите заводи и магазини. Намесата в повечето случаи е с повърхностни значение.
Единствените по-сериозни последици могат да са само негативни и то при условие, че се извърши някоя пълна глупост от рода на мегапокачване на цените.

Като цяло играта може да бъде и сложна до безкрай, и проста до полуда. Всичко зависи от началните условия, които играчът избере. В това отношение Capitalism 2 е изключително подробна, а вариантите за промяна на опциите могат да скрият топката и на някой спец по макроикономика. 

Управлението на играта се извършва чрез няколко главни прозореца. В основата на цялото действие е картата на град плюс прилежащите му територии. В по-малки джамове могат да се изобразяват схеми на ресурсите и цените на земята. Сградите, които имат някакво отношение към действието, могат да бъдат кликани, при което се появява нов прозорец. Играчът може да наблюдава както своите, така и чуждите постройки. Най-стресиращото нещо в играта е борсата – прозорецът, в който следите покупките и продажбите на акции, всява истински първоначален смут. 

Минуси

Оформлението на играта е ужасяващо архаично. Графиката е от онзи неопределен тип, напомнящ на нещо, долетяло от средата на 90-те. Липсват интересни детайли или нещо по-така. Видимо подвижните елементи се свеждат до щъкащите по улицата коли и хора. Цветовете напомнят на рисунка с детски пастели – има всички основни разцветки и това е всичко.

Озвучаването на Capitalism 2 е в тон с картината. Музиката е безсмислена и най-доброто, което може да предизвика, е тихо озлобление. Звуковите ефекти са малко и по-скоро остават незабелязани. 
Постното оформление обаче си има и хубава страна – играта е безкрайно лека. Capitalism 2 ще тръгне и на вярната стара щайга, стига да се сетите под кой храст сте я закопали…

Автор: Сергей Ганчев