Call of Juarez

Американският Запад през XIX век. Години на масови грабежи, непреодолима алчност и дълбока корупция. Време, когато мъжете са наистина мъже, а уискито все още е нектарът на живота. Място, пълно с истории за каубои и индианци, за престъпници от ранга на Буч Касиди и Сънданс Кид и шерифи като “Дивия Бил” Хикок и Уаят Ърп…
И разбира се – и години на песни и легенди. Нека ви разкажа една от тях…

Легендата за изгубеното злато на Хуарез

се предава от поколение на поколение още от времето на прочутия конквистадор Ернандо Кортез. Говори се, че то щяло да послужи за откуп на Монтесума, който бил пленен от испанците във великата столица на ацтеките Теночтитлан. След като тя била плячкосана обаче, златото изчезнало мистериозно. Мнозина смятали, че е заровено близо до граничното селище Хуарез и не един и двама авантюристи се опитвали да го открият. Но според същите легенди ацтекският бог на слънцето Уитцилопочтли го бил проклел и всеки, който се докоснел до него, щял да намери своята гибел или в най-добрия случай – да полудее от алчност.
С подобна предистория ще ви посрещне Call of Juarez – най-новият опит във FPS жанра от страна на група талантливи поляци, които успяха да привлекат вниманието на големите разпространители преди години с Chrome.

Преподобният Рей – дясната ръка на Бог

Идеята в отделни моменти от играта да може да поемете управлението и на ловеца, и на неговата жертва, не е нова (припомнете си Fahrenheit, известна още като Indigo Prophecy). В Call of Juarez обаче тя е доведена почти до съвършенство, защото двамата герои предлагат коренно различен стил на игра и така геймплеят на шутъра става с една идея по-малко монотонен.

Въпреки годините си преподобният Рей е меко казано кораво копеле. Някога е бил сред най-добрите стрелци в Дивия Запад. Преди да надене расото и да започне да спасява душите на прокълнатите, се е славел и като един от най-опасните престъпници (и това определено му личи). Той е твърдо решен да залови Били и да въздаде справедливост, без да знае, че всъщност нещастното момче няма нищо общо с убийството на любимия му брат.

Личността на Рей е изключително комплексна. Падрето е решителен, жесток, корав, с тъмно минало и особено чувство за справедливост. Именно той помага на историята в Call of Juarez да излезе извън рамките на клишето. С него ще водите диви престрелки почти през цялото време, които по същество не се отличават кой знае колко от повечето подобни игри. Идеята, заимствана от GUN, Max Payne и други подобни, е времето да се забавя, когато се концентрирате. По този начин да може да пръскате черепа на трима души наведнъж, преди да са успели да си кажат молитвата. За да се случи това обаче, първо ютиите трябва да са в кобура си. Ако умението е готово, когато ги извадите, ще видите два мерника – съответно за оръжието в лявата ви и за онова в дясната ви ръка. Времето се забавя, а кръстчетата започват малко по малко да се приближават към центъра на екрана. Когато се съединят, всичко се връща по старому. Това умение на Рей ще ви върши изключително добра работа, защото по пътя си отчето ще трябва да се справи с не една и две отрепки.

Ако пък ви влече, може да поставите Библията ей-така за ташак в десницата му и да хвърляте огън и жупел под формата на слова, за да разконцентрирате неприятелите си, а междувременно с пистолета в лявата да пълните стомасите на нещастниците с олово.

Били, но не “Хлапето”, а “Свещичката”

За разлика от своя чичо Били е бая хилав, но и едновременно с това – много по-ловък. С него ще бъдат свързани и абсолютно всички стелт нива, в които единственият шанс да оцелеете, е да останете незабелязани. За щастие Свещичката (дебилен прякор, лепнат му заради формата на медальона, подарен някога от майка му) умее да се катери почти навсякъде. Дори и да скочи към някаква скала, перваз на отворен прозорец или покрив, той ще може да се захване за ръба и да се набере. В това отношение ще му помага и камшикът. По подобие на Индиана Джоунс той ще го използва, за да преодолява огромни пропасти като се захваща за най-близкия клон например. А понякога дори и като оръжие срещу хищните койоти и постоянно съскащите в пустошта гърмящи змии.
Едно от първите нива с Били например прави особено силно впечатление и е еталон за стелт елементите в Call of Juarez. Там най-опасните ви врагове са светкавиците, знак за прииждащата буря. Те могат да разкрият позицията ви, дори и да сте обгърнати от сенки. Гръмотевиците обаче ще ви помагат, за да приглушават звука от камшика.

Светът около вас – вашето алтернативно оръжие

Освен стандартните за времето пистолети, пушки и динамити, героите ще могат да се възползват и от заобикалящите ги предмети, за да неутрализират противниците си. Представете си, че хващате газена лампа и я запокитвате към барикадиралите се зад тезгяха противници. Ако е запалена, огньовете ще се разпространят за миг. Ако не е, просто стреляйте веднъж към нея и готово! Или пък нарамвате цял стол и го разбивате в лицето на някого. О, да, и това е възможно! Когато отидете в мините пък, ще може да си поиграете с тамошните колички – например да ги бутнете по релсите, за да размажете някого. Или пък направо да ги засилите, да се качите в тях и да започнете да стреляте по всички около вас.

Забележителното у Call of Juarez е, че геймплеят й не се изчерпва с всичко гореспоменато. Ще вземете участие в диви надпревари с коне, ще си имате взимане-даване с местните индианци, ще потушавате пожари с кофи вода, ще се “дуелирате” с пищаци, ще ловувате с лък и прочие и прочие. Общо взето всяко ниво ви поднася нова изненада под формата на своеобразна мини игра, която разнообразява геймплея и го отвежда с една идея по-далеч от клишето “просто-застреляй-поредния-тип.”

С други думи Call of Juarez е геймвариантът на Deadwood – един брутално здрав сериал за Дивия Запад, заради който си заслужава да си купите телевизор. Така че ако изпитвате носталгия за беззъбите престъпници, колоритните псувни и провокативните танцьорки, които, както всички знаем, не били проститутки, но не се славели и със своята девственост… И въобще за времето, когато хората са кефили всеки път, когато някой щял да бъде обесен (стига да не били те самите), и пръскали една трета от надницата си за пиене, а уискито се е консумирало дори на закуска, вероятно вече сте се сдобили с тази учудващо добра игра с полски корени.

Автор: Владимир Тодоров