плюсове

Кевин Спейси си е Кевин Спейси леко футуристичния арсенал ко-оп мисиите са чудесно забавление за няколко души обичайният солиден мултиплейър технически стабилна

минуси

ако търсите нещо наистина различно, няма да го откриете тук дизайнът на нивата е все така линеен

Бъдете спокойни, Call of Duty: Advanced Warfare не е Ghosts. Миналогодишното издание в поредицата определено бе и най-лошото в дългата й история и за щастие тази есен нещата изглеждат по-добре. Не значително, но осезаемо.
Хубавото е, че студиото Sledgehammer Games, което получава възможността за пръв път да направи „своята“ Call of Duty игра, се е възползвало максимално от шанса и се е опитало да направи една солидна, макар и не много амбициозна кампания, подплътена с мултиплейър на обичайно високо ниво.

Да започнем от кампанията, защото този път в нея има нещо наистина интересно.
Историята в Advanced Warfare се върти предимно около героя на Кевин Спейси, който е шеф на голямата частна военна компания Atlas. Когато синът му загубва живота си, опечаленият баща закономерно обвинява за това армията и некомпетентността на нейните лидери, в резултат на което започва един подъл и мащабен план, с който да монополизира сектора за сигурност и да превърне Atlas в по-могъщата алтернатива на националната държава.

Така под крилото му попада и вашия герой, който пък е загубил ръката си в същата тази провалена операция. Благодарение на напредналите медицински технологии, с които Atlas разполага, това е коригирано и оттук насетне можете не само да участвате пълноценно в боя, но и да се възползвате от различните високо технологични достижения.

Те идват главно под формата на различни вариации на т.нар. EXO костюм, който играе важна роля в света на Advanced Warfare. Той ви дава различни предимства като моментно забавяне на времето, скокове на голяма височина, щит и др. Имате и интересни нови гранати, които имат способността да идентифицират враговете, за разпръскват ЕМР заряд и др. Нищо от това не променя факта, че Advanced Warfare е типичен шутър от първо лице, но тези технологични добавки определено дават възможност за малко повече тактика при игра.

Кампанията условно може да бъде разделена на две като в първата половина героят ви служи на Atlas, а във втората се опитва да предотврати плана на корпорацията за световно господство. Именно някъде там сценаристите очевидно са завъртели отново земния глобус в търсене на поредната екзотична локация и така са се спрели на България. В резултат ще имате възможност да посетите една биолаборатория, разположена някъде в Странджа. Реално нищо в мястото не издава, че това е България (освен ако не се вгледате в номерата на някои от камионите, които наподобяват нашите), но е факт, че Call of Duty най-сетне посети и нашата страна.

Извън това кампанията си е стандартна за поредицата – може би с една идея по-дълга, но иначе със същите линейни нива, експлозии и тук-там някоя ефектна сцена, която наподобява филмите на Майкъл Бей. Въпреки високите технологии, играта буквално 2 или 3 пъти ви дава възможност да направите нещо наистина нестандартно и в огромната част просто следвате маркера, водещ ви към следващата цел.

За добро или зло, малцина са онези, които играят Call of Duty заради историята или сингъл кампанията.

А заради мултиплейъра, който за щастие е доста добър и то в немалка степен благодарение на въпросните ЕХО костюми. Всъщност повечето карти са изработени именно с цел играчите максимално да се възползват от тези костюми. Високият скок означава, че вертикалният елемент вече влиза в игра – може да скачате до платформи над вас, де се придвижвате по покриви, да се спотайвате в уж непристъпни места и като цяло да се радвате на малко повече маневреност.  Все пак дори и в това отношение на места се виждат ясните ограничения на дизайна, затова ако се надявате на мобилност, подобна на тази в Titanfall, това няма да се случи.

Всяка година онлайн режима има дребни подобрения, подобни на фините настройки при спортни игри като FIFA. Новите оръжия тази година като цяло са добри, а точковата система ви позволява да избирате собствени версии на екипировката и въоръжението, с които почвате мача. От 12-те налични режима обаче, само един е истински нов, но за сметка на това Uplink пък може да мине и за най-добрият. Той ви дава дрон, управляван по сателит, който трябва да придвижите до определена локация в една динамична игра, която донякъде напомня на Bombing Run в Unreal Tournament 2004.

Накрая идват и кооперативните мисии под формата на Exo Survival режима. Те ви позволяват да играете заедно с още няколко приятели, изпълнявайки различни задачи по картите. Въпросните задачи се генерират на случаен принцип и могат да бъдат свързани със защитата на дадена точка, обезвреждане на ЕМР заряд, унищожаване на дронове и т.н. Напредвайки, печелите ъпгрейд точки, които може да похарчите за подобрения по оръжието и екипировката. След Нова година пък се очаква добавянето на кооперативен зомби режим заедно с първото DLC към играта.

Хубавото е, че чисто технически Advanced Warfare върви добре на РС. Очевидно е, че са били положени усилия тя да не се превърне в калпавия РС порт на Ghosts. Без да блести с нищо, енджинът все още е способен да предложи прилична визия и на една нормална конфигурация играта е стабилна.

Като цяло Call of Duty: Advanced Warfare е забавна игра. Както обикновено, кампанията е малко нелепа, но пък има своята доза адреналин, а онлайн играта е един от малкото подобни режими в гейминга, който гарантира, че и след месеци сървърите ще са пълни. Кооперативният режим е добро допълнение, а със зомбитата на хоризонта, той ще бъде обогатен допълнително. Така без да прави нищо революционно – подход, с който до голяма степен вече сме свикнали – шутърът пак си е солидно забавление, както технически, така и като геймплей.