Burnout Paradise

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Честно, струваше ми се, че последните PS2 издания са изцедили и последната капка оригиналност от поредицата Burnout. Просто не виждах как геймплеят й може да еволюира без това да го промени до неузнаваемост. Защото Не ми се вярваше още, че от “брака”между ЕА и Criterion ще излезе нещо добро. Оказа се, че греша и по двете точки… и това е страхотно!

По всичко личи, че невероятното е факт – Paradise е Burnout до мозъка на костите си, и в същото време е натъпкан до тавана с оригинални и уместни нововъведения. И преди да продължа с тях, нека само уточня, че просто няма да говоря за графиката на новата игра. Абсолютно излишно е! Въпреки моментните хълцания във фреймрейта (при това само в най, ама най-напечените ситуации) Paradise е истински рай за окото! Нещо, което трябва да видиш, за да повярваш, че е възможно.

И тъй, след като отупахме набързо “графичната секция”, право напред към новите елементи. Най-ключовите измежду тях са три на брой и се наричат съответно “автомобилни морги”, “сервизи” и “бензиностанции (съответно “junk yards”, “repair shops” и “gas stations”. Моргите са място, където можете да смените автомобила си, нещо, което може да се случи само в паузата между две “събития” (нарочно не ги наричам “надпревари”, защото повечето режими предлагат доста повече от обикновено състезание). Виж сервизите и бензиностанциите можете и трябва да “посещавате” именно в разгара на купона. Първите възстановяват повредите ви, а вторите ви осигуряват допълнително “турбо”. Сега, тънкият момент в цялата история е, че успехът ви в отделните предизвикателства зависи в огромна степен от това да знаете точното местонахождение (обичам тая дума!) на всеки сервиз и бензиностанция в града.

Вярно бе – градът! За разлика от предишните Burnout издания, Paradise предлага не серия от “писти”, а един цял-целеничък град, при това доста реалистично изграден. И това не ви е обичайната козметична екстра а-ла Test Drive: Unlimited! Тук познаването на уличните маршрути, способността да се ориентираш мълниеносно за прекия път и непрекъснатото откриване на нови и нови преки пътища са от – меко казано – жизнено важно значение. Въобще не си и помисляйте, че можете да си цепите през шубраците като в споменатия по-горе TD. В Paradise е напълно възможно да се озовете на броени метри от заветната цел… но от грешната страна на непреодолима преграда (метална бариера, да речем). Играта предлага мини карта, както и стрелка, която указва вярната посока в най-общ план, но и двете “екстри” няма да ви помогнат особено, ако не знаете точно къде отивате и как точно да стигнете дотам. Не знам как ви се струва всичко това, но за мен тeзи “дребни подробности” откриват едно ново измерение в геймплея на Burnout.

И като си говорим за оптимални маршрути, шорткътите в Paradise са повече от когато и да било в тази поредица. На практика всяка по невзрачна телена ограда крие зад себе си такъв “пряк път”, всеки, от които може да се окаже разликата между победата и загубата в едно или друго предизвикателство. Още по-забавното е, че този път тези “топли връзки” не са просто част от една или друга “писта”. Зависимост от крайната точка, към която се стреми, или от поставената цел, играещият може използва различни комбинации от познатите вече шорткъти. За пореден път ще кажа – идеята за един “завършен” град (в стил GTA, ако щете) в игра като Paradise е просто брилянтна!

Нека да се върнем за малко отново на сервизите и бензиностанциите в Paradise. Те категорично не биха имали същата стойност, ако не бяха обвързани с правилния тип предизвикателство. В Marked Man например целта ви е да се доберете до конкретна точка в града, без да позволите на глутниците супер агресивни преследвачи да разрушат колата ви. И тъй като по всичко личи, че изкуственият интелект в новия Burnout ще е повече от впечатляващ, просто забравете за случая, в който се измъквате между капките без дори драскотина. Всеки сервиз, озовал се рамките на маршрута ви, трябва да бъде използван, иначе всичко за вас ще приключи доста бързо, особено на по-високите нива на трудност. Бензиностанциите пък имат повече от очевадна функция – да ви позволят да използвате максимално дълго и често своето турбо ускорение. Сами се сещате колко важно е това в игра като Burnout, където и най-бързото не винаги е достатъчно бързо.

Другите основни предизвикателства (“marked man”) са “stunt run”, “race”, “road rage” и “burning route”. “Stunt Run” предлага “задачи” с навързване на серия от турбо ускорения. В “Road Rage”, както сигурно се досещате, задачата е да размажете колкото може повече противникови коли в рамките на определено време. “Race” предлага „стандартни” Burnout надпревари с коли от един и същ клас, а “Burning Route” включва серии от предизвикателства за конкретен модел автомобил.

Сред минималния брой спорни промени е отпадането на култовия режим с нагласените ситуации, в които играещият трябваше да предизвика максимални поражения върху серия от находчиво подредени превозни коли и автобуси. Да, за тези, които никога не са опитвали тази част от Burnout, може би звучи дори леко извратено. Истината е, че в действителност това е един от най-купонджийските игрални режими, попадали някога в аркейд екшън игра. Да не говорим, че – вярвате или не –  за да постигнеш наистина сериозни резултати в него, беше нужна и сериозна доза стратегическо планиране, плюс доста прилични умения в управлението на колата.

Е, кажете сбогом на всичко това, поне в рамките на Paradise. Това, което новата игра предлага като заместител, е възможността да взривиш колата си в произволен момент, просто натискайки едновременно R1 и L1 на геймпада. Целта отново е постигането на максимално разрушение, като попадналите в мелето автобуси служат за допълнително „напомпване” на целия ефект от удара. Не че е зле. Просто разликите с „оригинала” са наистина драматични. Е, кой знае, може би продуцентите на ЕА ще се вслушат в геймърските вопли и ще върнат всичко по местата. Ще поживеем, ще видим…

Единствената част, за която не можах да намеря бог знае колко изчерпателна информация към момента на затварянето на броя, беше мултиплейърът и като цяло онлайн „функционалността” на Burnout Paradise. Разбира се, няма и сянка от съмнение, че такива „неща” в играта ще има. И още как! Нещо повече – EA и Criterion са запретнали здраво ръкави да ни предоставят едни от най-безпроблемните онлайн мултиплейър сървъри в историята на Интернет въобще. И честно казано, аз съм склонен да им се доверя. Вече да.

Автор: Ивелин Иванов