by PC Mania
Добре дошли в Парадайз Сити
Концепцията за отворения свят, в който играчът не е ограничен от нищо и може да прави, каквото си иска, е може би най-смисленото нововъведение в гейминдустрията за последните няколко години. От класиките Driver и GTA до хитовите Crysis и FarCry 2 – създателите на видеоигри се надпреварваха да създават виртуални светове без граници и досадно чакане при презареждането. Някои от заглавията, заложили на подобна концепция се оказаха наистина успешни, други бързо потънаха в забрава, но очевидно тенденцията продължава да съществува и да се радва на достатъчно почитатели.
Автомобилните състезания също не останаха назад в това отношение. И Need for Speed: Most Wanted, и Test Drive Unlimited пожънаха много успехи, след като базираха геймплея си на отворен свят. А сега друга успешна поредица – Burnout – също избира подобна концепция, правейки дебюта си за РС.
Burnout Paradise е седмото заглавие от серията, като едноименната първа част се появи още през 2001 г. Оттогава играта е редовен победител в много съревнования и утвърдено име на конзолния пазар. Любопитно е, че в последните няколко месеца издателите на конзолни игри явно са решили, че най-сетне трябва да се помисли и за инакомислещите, т.е. онези от нас, които ползват мишка вместо джойстик и монитор вместо телевизионен екран. Няколко ексклузивни заглавия излязоха и за РС, като резултатите бяха противоречиви. Създаването на компютърен вариант на игра, първоначално предназначена единствено за конзола винаги е проблематично в най-добрия случай.
Как са се справили Criterion
Компютърният вариант на Burnout Paradise пристига няколко месеца след конзолната премиера. За това време играта успя да отнесе доста похвали, както и наградата за рейсър на 2008-ма година на Gamespot. Междувременно бяха оправени и няколко дребни проблеми, а съдържанието бе увеличено с нови ъпдейти. Всичко това, порядъчно ошлайфано и опаковано с розова панделка, се появи за РС в началото на февруари под името Burnout Paradise Ultimate Box. Така че, затегнете коланите и елате в Райския град.
За разлика например от вече споменатата NFS Most Wanted, Burnout Paradise не следва никаква сюжетна линия и не ви предлага структуриран геймплей. Вместо това създателите на играта са ви дали пълна свобода на действие, с която може лесно да си отговорите на въпроса какво бихте направили, ако се озовете в голям град с бърза кола. Превозните средства са групиране в три основни вида, за това обаче ще стане дума малко по-надолу.
Подобен подход си има своите плюсове и минуси. Онези от вас, които обичат игровата свобода, със сигурност ще го одобрят. Същевременно лично аз не мога да се отърся напълно от чувството, че това прави играта малко куха. Когато прекарате известно време по улиците на Парадайз Сити и свикнете с различните авто-предизвикателства, е доста възможно да се уморите и дори отегчите. Criterion обаче са се погрижили да прекарате солидно количество часове, залепили нос в монитора, докато стигнете до този макар и неизбежен момент.
Говорейки за колите, ще почна с една слаб момент на играта – липсата на всякаква възможност за модификация по тях (освен цвета), а също и на лицензирани марки. Може би звучи малко дребнаво, но според мен част от тръпката на добрия рейсър е, че ти дава възможност да „подкараш” някои от най-скъпите и атрактивни коли в света. Явно обаче създателите на Burnout Paradise наблягат на усещането, а не на подробностите, така че ще трябва да се задоволите с измислени возила, които бегло наподобяват истински.
Ако случайно сте имали възможност да играете предишни заглавия от поредицата, със сигурност ще откриете и познати коли. Въпреки това за компютърната версия авто-паркът е изцяло преработен и всички автомобили попадат в една от трите основни категории – агресивни, скоростни и маневрени. В зависимост от това какъв вид карате, тактиката ви на пътя ще бъде различна, защото всяка категория изисква различен тип управление. Колите от „агресивната” категория са тежката артилерия – по дизайн наподобяват мощните американски зверове от 60-те и 70-те години и безпрекословно доминират на пътя. За да използвате максимално потенциала им, трябва да забравите правилата за движение. Лудо шофиране, челни сблъсъци и врязване в насрещното движение – това е ключът към успеха.
Скоростните модели въплъщават идеала за състезание – бързи, грациозни и много мобилни, с тях може, а и трябва, да оставите далеч зад себе си всички други. И най-сетне, маневрените или още каскадьорските коли ви дават възможност да изпълнявате трикове, които не се подчиняват на гравитацията. Този тип коли са най-трудни за управление, но затова пък носят най-голям скоростен бонус. И като споменах това, бързам да кажа, че идеята зад всички тези луди изпълнения е непрекъснато да повишавате своя Burnout meter, който се явява основната движеща сили в света на Burnout Paradise. Порядъчен заряд от него ви е нужен за абсолютно всичко – каскади, спринт, сблъсъци и какво ли още не.
Какво да правим на пътя
Липсата на сюжет, който да ви води по време на играта, налага необходимост от голямо разнообразие при състезанията, с които ще се занимавате по време на престоя в Парадайз Сити. В света на Burnout Paradise има общо 7 вида надпревари – пет от тях са за автомобили, а след последния ъпдейт, който е включен в РС версията, има и две отделни за мотори.
При обикновените надбягвания задачата е проста – състезавате се с един или няколко опонента и трябва да стигнете преди тях до определена точка. Хубавото е, че разлика от повечето подобни рейсъри, тук няма никакво ограничение за избрания от вас път. По време на движение играта услужливо ще ви предлага различни маршрути, но крайният избор е ваш. Следователно, ако сте прекарали известно време в разучаване на потайностите из Парадайз Сити, това определено ще ви бъде от полза. В противен случай, неминуемо ще се помъчите малко, защото за разлика от традиционните рейсъри, в които пътят ви е винаги оказан, тук имате пълната свобода да се движите, откъдето сметнете за добре – също и да се загубите, ако не уцелите правилния завой.
При състезания от типа „Road Rage” трябва да извадите от строя определен брой коли за предварително зададено време. В “Marked Man” пък трябва да пристигнете до определена точка на картата, но това няма да е лесно, защото поне един противник ще направи всичко, за да ви спре. Ако сте любители на каскадите, за вас е “Stunt run”, където трупате точки с акробатичните си изпълнения. Най-накрая имаме и “Burning route”, което се явява черешката на тортата. За да участвате в състезание от този тип, трябва да притежавате определен вид кола. Когато отговаряте на условието, започвате надбягване с друг опонент до някоя точка в града. При победа печелите неговата кола, която въври с различни подобрения. Състезанията с мотори също са от типа “Burning route” и се провеждат през деня и през нощта. А ако се притеснявате, че лудото каране ще потроши вашия автомобил, само трябва да минете през някоя от бензиностанциите или сервизите, разхвърляни по картата и возилото ще е като ново.
Като цяло Burnout Paradise е добро предложение за всеки фен на моторните спортове. Според мен щеше да бъде по-добре, ако играта имаше определена сюжетна линия. Не че това щеше да я направи достойна за „Оскар”, но поне помага да запазим чувството за прогрес. Все пак това не е болка за умиране, защото е ясно, че рейсърите не разчитат на спиращи дъха драматургични обрати, а на високи скорости и динамика. Ако не сте имали възможност да поиграете на някой от конзолните предшественици, Burnout Paradise определено заслужава да й отделите време. Колко точно, това зависи само от вас.
Автор: Иво Цеков