Brothers in Arms: Road to Hill 30

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Ето, започваш да си мислиш, че геймстудиата са издоили дадена тема, a в случая “шутъри по Втората световна” – до посиняване. Особено след Medal of Honor, Battlefield 1942, Call of Duty и всичките им експанжъни и продължения. Но току-виж вземе, че изникне нещо ново и различно. За изненада на мнозина, включително и на моята особа, Brothers in Arms (BiA) все пак успя да си издълбае своя ниша в този, приличащ поразително на дядовата ръкавичка, жанр и да предложи нещо по-така…

Нощта преди Деня “Д”

Действието в новия шедьовър на Gearbox протича в рамките на осем напрегнати дни, в които ще трябва да се свържете с останалите членове от своя отряд. Те са разпръснати по целия фронт заради преждевременното сваляне на самолета ви по време на атаката на Нормандия. Трябва да извършите поредица от опасни операции в тила на врага, докато същинската инвазия на Съюзниците протича с пълна сила встрани от вас. Всяка от мисиите се е случила в действителност – за това свидетелстват архивните снимки и документи, които ще отключвате малко по малко. Например ще трябва да превземете ферма, а по-късно – и да я защитите, да прочистите местно градче от силите на Оста, да премахнете прътовете по полетата, за да могат глайдерите да се приземят, да спасите отряд, приклещен от немци, да взривите мост и т.н. Очевидно е, че за да вдъхнат живец на BiA, авторите с шепи са черпили вдъхновение от “Спасяването на редник Раян” и “Братски отряд” – еталони за това как трябва да се прави филм по Втората световна. От оформлението на основното меню, през озвучаването на репликите на героите, та чак до междинните сцени – всичко напомня на тези класически екранни творби. След толкова игри по тази тема обаче днес това се е превърнало в същинско клише, присъщо на всеки подобен шутър и говори предимно за липса на въображение.

Това, което отличава новото бебче на Gearbox от болшинството, е неговият механизъм на игра.

Братя по оръжие
 
В основата на геймплея лежи концепцията за откриването, приклещването, изненадването на швабата по фланговете и неговото елиминиране – цялостният дизайн на нивата, макар и леко линеен, е съобразен с нея. И за да я приложите максимално ефективно, ще получите правото да контролирате един или два екипа (в зависимост от ситуацията) от няколко души. Първият тим е стрелкови, а войниците в него са въоръжени с далекобойни пушки и тежки картечници. Това го прави идеален за приклещването на врага в неговото укритие до такава степен, че да не смее дори и да надникне.

Вторият отбор юнаци е нападателен и е оборудван с по-леки оръжия и гранати. Той е пригоден за елиминиране на всичко де-що мърда и е най-ефективен за изненади по фланга, след като вече сте приклещили противника със стрелковия екип. Тяхното ръководство се извършва с лекота – задържате десния бутон на мишката, посочвате мястото, където желаете да отидат вашите “братята по оръжие”, след което го освобождавате. Ако пък извършите същата процедура, маркирайки немец, те ще съсредоточат огъня си върху него. В случай че щракнете с левия бутон (задържайки междувременно десния) върху противника, това ще накара хората ви да се втурнат напред към вражеските позиции, за да лишат от мъките всичко живо, което открият.

Изкуственият интелект на спътниците ви е достатъчно добър, че да не им позволява да се загубват или заклещват. Още повече те винаги търсят подходящо прикритие или нападат своевременно внезапно изскочил противник. Странно е обаче, че вие сте единствените, които се възползвате от услугите на стационарните картечници – уви, няма как да заповядате на съотборниците си да седнат зад тях и да запуцат кат’ сърби на сватба.

Железните чудовища

Тук-таме из кампанията ще се наложи да управлявате и танк. Той е пригоден за нападателния тип екип и е идеален срещу големи групи войници, особено ако вие сте седнали зад картечницата му. Естествено, ще трябва да внимавате да не го набиете в мутрата на немци, въоръжени с панцърфауст или паркирали се зад оръдие.

Често ще се срещате и с швабски панзери. Тяхното елиминиране въобще не е лека работа. Бихте могли да се опитате да ги гръмнете със своя неколкотонен железен звяр, което в повечето случаи е рисковано – те са много добре бронирани отпред и отстрани. Ако искате да ги унищожите, преди вашия танк да е поел достатъчно щети, ще трябва да ги издебнете отзад, което общо взето е трудна работа. Но пък ако имате някоя граната под ръка, защо просто не се прокраднете зад вражеската машина, не скочите върху нея и не метнете експлозива през люка?    

Пътят до Хълм 30 не ще бъде лек

Каквото и да си говорим, BiA е трудна игра. Затова най-вече допринася факторът реализъм, който е изведен на завидна за повечето шутъри висота. Любопитно е да се отбележи, че започвате кампанията без наличието на мерник. Такъв винаги може да си включите от настройките, но без него играта ви подканя да използвате по-често опцията за прицелване (между другото носите само по две оръжия наведнъж), за да знаете къде точно стреляте. Иначе ще се налага да натискате спусъка на сляпо и да гадаете къде попаднат куршумите ви.

Играта не позволява и произволни сейвове – на всички нива има по няколко чекпоинта. Забравете и за всякакви лечебни средства – такива просто няма да откриете, а мунициите са истински кът. Ако пукнете три пъти подред обаче, ще бъдете попитани дали не искате да започнете от последния чекпоинт с напълно възстановена кръв (на вас и на вашия отряд), което все пак е нещо. Въпреки това може би е добра идея по-нервозните от вас да не точат зъби за BiA (особено предвид досадно дългото зареждане на мисиите). Този шутър изисква старателно планиране на действията и отборна игра – всякакви рамбовски прояви са равнозначни на провал.

За целите на реализма Gearbox са вмъкнали един уникален и доста удобен режим:

Разузнаване на ситуацията

При него спирате играта на пауза и хвръквате на няколко метра над бойното поле, за да разгледате по-внимателно околността. Оттам ще се осведомите за разположението и на отрядите ви, и на враговете (включително и техният брой). Така ще можете да прецените кой е най-добрият начин за изненада по фланга. Естествено, има и ограничения – на него се изобразяват единствено тези противници, с които вече сте установили визуален контакт.

Едно нещо обаче мога да кажа със 100-процентова убеденост – играта е красива и притежава зарибяващо простичък, но реалистичен геймплей. Подкрепям я с две ръце, повече от това няма какво да добавя.

Автор: Владимир Тодоров