Bounty Hunter

Накратко

Bounty Hunter е екшън (с гледна точка от трето лице) във вселената на Star Wars. Главен герой на играта е Джанго Фет, легендарният ловец на глави от “Епизод 2” на сагата. Историята започва с това, че на Джанго е възложено да открие и залови Комари Воса, джедай амазонка, преминала към Тъмната страна на Силата. Мнозина вече са се провалили в това начинание, а преди да се изправи лице в лице с жената-воин, ловецът на глави трябва да премине през серия безумно рисковани премеждия, за да разбере къде всъщност се крие тя.

Графика

Без преувеличение, това е най-добре изглеждащата Star Wars игра, излизала до момента. Не само на ниво графика, но и като детайлност и убедителност на игралния свят. Моделите и анимациите на персонажите са безупречни. Струва си специално да бъдат споменати междинните анимации, дело на визуалните магьосници от Industrial Light & Magic. Само не очаквайте нещо бомбастично. Тази игра не държи на всяка цена да ви шашне с визия. Просто всичко в нея е направено толкова ефектно, колкото е необходимо. И нито йота повече.

Геймплей

Не, всъщност нищо по този параграф в Bounty Hunter не е дотолкова сбъркано, че да заслужава намръщено човече. Екшънът в играта е абсолютен купон, макар като цяло да е малко еднообразен. Престрелките са невероятни, особено след като се научите да използвате пълноценно ракетната раница на Джанго. С нейна помощ можете за секунди да прелетите от единия край до другия край на  помещенията, да прескачате от платформа на платформа, да скочите от иначе смъртоносна височина без да се размажете на пода и прочее. Всичко това без да спирате да обстрелвате противниците си. Проблемът идва от това, че самият “лов на глави” в играта хич го няма. Цялата “процедура” е толкова мудна, а мелето толкова сериозно, че на практика е почти невъзможно да откриеш в него търсения престъпник.

Нива

Както вече споменах, графиката на Bounty Hunter е впечатляваща. Това важи в пълна сила и за невероятните “декори” на играта. Уви, нивата са замислени така, че да са по-интересни за гледане, отколкото за игра. Ще рече, че на моменти са дразнещо нефункционални. Освен това играта не ни дава шанс да се възползваме от някои от най-ефектните специални движения на  Джанго. Като изключим използването на ракетната раница, разбира се, на и там има мегдан за далеч по-интересни неща за правене. Стига за целта да бяха измислени нужните нива.

Баланс

Под баланс в случая имам предвид най-вече замисъла на оръжията и шанса те да влязат в работа. Колкото до замисъла арсеналът на Джанго е повече от интригуващ. Освен че са доста оригинални, оръжията му се вписват перфектно в света на Star Wars. Проблемът е, че за повечето от тях така и няма да се сетите. Като начало, интерфейсът за редуването на оръжията е адски непрактичен. След това, в старанието си да придадат някакво ниво на реализъм, авторите на играта са направили повечето оръжия почти неизползваеми в по-напечените битки. В края на краищата най-вероятно ще врътнете почти 90% от играта, осланяйки се само на двата бластера и ракетната раница.

Герои

Освен самия Джанго Фет, който ми допадна още докато гледах като цяло доста глупавия “Епизод 2”, играта е претъпкана с други колоритни персонажи. Особено ми хареса Рози, женски еквивалент на прословутия Уато, собственикът на малкия Аникин в “Епизод 1”. Принципно задачата й е да доставя нови поръчки за Джанго, но макар да е не по-малко безскрупулна от Уато, Рози изпитва нещо като майчин инстинкт към безстрашния ловец на глави. Мда, прозвуча малко лигаво, но в действителност авторите на играта са наблегнали по-скоро на комичното в ситуацията. Всеки от останалите основни герои също си има своя предистория, свои мотиви и свои цели, при това достатъчно убедителни, за да те накарат да се потопиш безрезервно в историята.

Автор: Ивелин Иванов