BloodRayne

Винаги съм бил фен на вампирите. Те са почти безшумни, могъщи, безсмъртни и понякога – много секси. E, oт моя гледна точка Уесли Снайпс във филма Blade не беше най-сексапилнoто нещо на земята, но едноименната мадамата от играта BloodRayne е доста добре изглеждаща и определено с уклон към латекс, кожа и фетишизъм. Вече сте се досетили, че тя, както и Blade, е половин вампир и половин човек. Просто  майка й е била изнасилена от вампир. Мадамата притежава свръхестествената ловкост и сила на вълколаците, но за жалост и тяхната неприязън към вода и пагубна жажда за кръв. Нейните качества са забелязани много рано от организацията Brilstone Society. След дълги години на тренировки момичето Rayna се превръща в Agent BloodRayne. В играта действието се развива между Първата и Втората световни войни и естествено, главните гадини са фашаги, които се занимават с окултни науки и се опитват да постигнат световно надмощие с помощта на сатанински артефакт. Агент Rayne е единственият човек на този свят, които има силата, смелостта и възможността да се изправи срещу тази полудяла нацистка армия.
 
И ето че играта започва

В началото, докато навлезете в геймплея, ви помага друга вампирка, наречена Mynce. Tя ви въвежда в триковете и комбинациите за бой. Дори ви подарява своя харпун, преди да умре (не можах да се сдържа да нe го кажа :)). Основните касапници в играта се правят с прикачените към китките на героинята сребърни мечоподобни остриета. Има доста на брой страхотни комбота за разпарчадосване на враговете на малки късчета. За жалост изпълнението им е доста трудно. Но не се натъжавайте – даже и с по-безразборно натискане на клавишите, ще постигнете резултати, които биха могли да направят дори от тигър вегетарианец. Специалният удар е наречен assassin gibbing и е страхотен като поражение (само Feral vampire and Officer може да оцелее от него), но има една-две секунди, в които не можете да правите нищо, и това може да ви коства доста кръв при по-масова битка. Освен с тези мечове агент Rayne е овладяла в процес на обучението си и използването на каквото и да е огнестрелно оръжие – пистолети, пушки, автомати и всякакви стрелящи уреди за масово и персонално поражение. Но всички те са правени за по-специални случаи. Основната цел и идея в играта си е разпарчадосване, разкъсване и обезкървяване на пълчища врагове.

Противниците

притежават добро ниво изкуствен интелект – тичат за подкрепление, правят засади, използват доста хитро околната среда, за да се крият, и дори вашите оръжия, ако ги изпуснете на земята. Някои от тях стопроцентово блокират фронталните нападения, други не могат да бъдат ударени с обикновена атака, а изискват по-специален подход. Като брой и вид те са доста различни – паякообразни твари, техните гнезда, вампири, няколко вида командоси, войници и офицери (между които се намират и няколко забележителни мадами). Естествено, с напредването на играта, се срещате с по-силни и разнообразни гадове, а като за финал ви очакват главните злодеи Wulf и Beliar, които за щастие срещате един след друг. Ако бяха заедно, това би направило от BloodRayne нещо като DooM ][ – страхотна игра с неминаваем в продължение на седмици финал.

Тъй като мацето е вампир, не очаквайте тук-там из нивата да намерите медкитове. Просто когато кръвта ви падне до критично ниско ниво, метвайте се на врата на най-близкия враг и се налочете със прясна кръв. Toва действие Rayne извършва с такава ловкост, грация и умерена доза еротика, че лично аз честичко пийвах кръв, без да има нужда. 🙂

Друга екстра на кръволоченето

е, че когато героинята пие прекалено много кръв, изпада в така нареченото състояние BloodLust. То удивително много напомня на Berserk-a от добрият, стар и безсмъртен DooM – просвате всеки враг с един-два удара и понасяте значително по-малко щети.
Местата, които имате да обиколите, управлявайки агента на BrilStone, са пръснати на три континента. Предстоят ви да минете десет нива из Луизиана, САЩ, двадесет такива в Аржентина и, разбира се, единадесет финални мисии в Меката на фашизма – Германия, Castle Gaustadt.

Ако трябва да съм абсолютно честен, като геймплей първоначално играта не хвана особено много вниманието. Нито има твърде много екшън, нито местата, на които се развива действието, са супер красиви… Но ако сте търпеливи и минете първите седем-осем нива, почти съм сигурен, че ще оставите играта на края на втората част, ако не и на финала й. 🙂 Като големина BloodRayne се нарежда определено сред обемните и продължителни геймки. Лошото е, че ако започнете на по-ниско ниво трудност, макар и масивни, нивата се минават относително лесно и бързо.
 
За графичната машина

може да се кажат само добри неща. Правен е от същото студио, разработвало Nocturne, 4×4 EVO и Fly!, и е наречен Inferno Engine. При съответния хардуер ще може да се насладите на прекрасни огледални повърхности, много приятни релефи, красиви гледки и на самата Rayne, която влезе в моята класация Топ 5 “Мадами от Игри”. Състоянието BloodLust е така добре визуализирано в стил Мatrix, че се чудех дали наистина играя или гледам в аванс последната част на филма. Друго вампирско “наследство” е режим, при който не виждате съществата от плът и кръв, а като светещо петно (аура). Това е доста полезно, когато е тъмно и гадовете са далече. Те си личат от огромно разстояние като искрящо синьо петно. Музиката към играта е доста психо, но това само помага за потапянето в атмосферата. Препоръчвам ви да я засилите повече, докато геймите. За жалост същото не може да се каже за говоренето, сумтенето и пръхтенето в играта, което разваля цялостното впечатление, но не чак дотам, че да натиснеш Alt+F4.

Не знам доколко обичате игри от трето лице и дали сте почитател на вампирите, но BloodRayne е много добра. С минаването на всяко ниво тя става все по-интересна и определено си струва да се прекарат два-три жегави дни в разфасоване на всякакви твари, с цел поредното спасяване на Света. А и както вече казах, Agent BloodRayne e в моя Топ 5 “Мадами от Игри”.

Автор: Пеню Дачев