by PC Mania
Strangers in the night…
Пропява дрезгав мъжки глас от тонколоните на саундбластъра. На компютърния монитор обаче се мъдри метален тризъбец, ракетен пистолет или дулото на ръждясал автомат Томпсън. Самоукият изпълнител на парчето няма нищо общо Франк Синатра неговото име е Кейлъб, главно действащо лице в бруталния геймърски мегахит Blood. Въоръжен с нетрадиционен инструментариум от средства за убиване и несекващ, леко извратен хумор, нелицеприятният герой се изправя срещу фанатизираните сектанти от тайното общество Кабал. Може би е по-добре да го кръстим антигерой. След серия от сблъсъци той успява да изпрати поклониците на мрачния култ в преизподнята, където всъщност им е мястото но не за дълго. В края на 1998 г. Кейлъб отново е принуден да се завърне на сцената. И този път той не е сам ликувайте фенове на компютърните ултравиоленции,
иде ново издание на кървавата баня
Ако съдим по първите впечатления, втората част на Blood многократно превъзхожда по бруталност и качество на графиката своя триизмерен праотец. Оригиналното име на бъдещия кървав екшънхит всъщност е Blood 2: The Chosen. За разлика от първата част, където действието се развиваше някъде в началото на 20-ти век, сега играта се пренася в близкото бъдеще. Култът Кабал вече е в крак с последните модни тенденции и се преражда под формата на гигантската международна корпорация Кабалко. Всъщност преведено на български Кабал означава буквално конспирация или заговор. Реално погледнато обаче тайното общество не заговорничи конкретно срещу никого. Целта му е единствено да остане далеч от очите на обществото, да разполага с максимална власт и да обслужва интересите на своето върховно божество, което незнайно защо носи звучното славянско име Чернобог. То не е точно въплъщение на злото, просто свръхестествено същество, което не страда от морални скрупули. От гледна точка на нормалния човек обаче действията на сектантите от Кабал са брутални и зли. Въпреки че не може да бъде определен като положителен фактор, Чернобог всъщност е необходима движеща сила. Другото му име е Спящият бог или Този, който свързва.
Свързващите му функции се изразяват в това, че не позволява на различните измерения да се слеят в едно и да се унищожат взаимно. Чернобог е безсмъртно създание, но за негова зла участ и безтелесно. Той е загубил физическо въплъщение някъде в зората на историята и използва човешки тела, за да действа в измерението на хората. Земните превъплъщения на Чернобог обаче все пак са физически уязвими и могат да бъдат унищожени, макар и много трудно. Точно затова е създаден и култът Кабал за да снабдява своя бог с материал за неговото поредно прераждане. Щасливецът обикновено е един от някой от върховните ръководители на тайната организация. Онези, върху които може да падне изборът на Чернобог, се наричат още Избраните. В началото на втората игра от серията Blood обаче, Спящият бог е останал без телесна форма заради подвизите на нашия отрицателен герой Кейлъб в предишната серия.
Действието на Blood 2 започва в 2028-ма година
Мегакорпорацията Кабалко е оплела в мрежите си почти цялото човешко общество и успява да заеме ключова позиция във всеки голям пазарен сектор на световната икономика. За нея работят не само членове на сектата, но и десетки хиляди обикновени служители, който не подозират за истинските цели на организацията. В лабораториите й се провеждат опити с хора, от които косата на доктор Менгеле би побеляла. Кабал постепенно започва да набира новите си последователи дори от членовете редовия персонал. Някои от хората се присъединяват доброволно, други след насилствено промиване на мозъка. Това, което обединява всички сектанти от култа обаче, е фанатичната йерархия и безпрекословното подчинение. Властта в организацията се крепи на два основни стълба страха и смъртта.
В новото издание на Blood лидерът на култа Кабал и фирмата Кабалко се казва Гидиън. Именно негова е заслугата сектата да се трансформира от неориентирана армия фанатици в добре обучена организация, която вече не се се крие в сумрачни храмове, а безпощадно впримчва в пипалата си човечеството и изсмуква ресурсите му. Точно той успява да доведе фанатиците на крачка от световното господство без излишни кръвопролития или широк обществен отглас. Върховният командир на сектантите е изключително интелигентен и безскрупулен мъж. От ранна детска възраст той е обучаван за поста, който трябва да придобие по наследство.
Въпреки своите феноменални постижения, Гидиън все още не е постигнал своята крайна цел. Той се чувства недостоен за своя пост, докато е жив антигероят Кейлъб, известен в средите на фанатиците от Кабал повече като Великият Предател. Лидерът на сектата е готов да продаде проследователите си и своята душа на най-голямото зло, само и само да види своя съперник мъртъв.
Сега му е времето да кажем няколко думи и за
нашия човек Кейлъб
Той е всичко друго, но не и положителен герой. Действията му обикновено са твърде емоционални и егоистични. Играчът следва своите първични инстинкти. Изпълнен с омраза и жажда за мъст, той иска да си възвърне онова, което вярва, че му се пада по право лидерското място в Кабал.
Избухливият Кейлъб е готов да разруши всичко, дори най-близките си същества, в името на целите си. Нашият герой иска да си възвърне и още нещо своята любима Офелия. Заедно с нея той се опитва да съживи още двама души жената-войн Габриела и майсторът на черната магия Исмаил. Четиримата влизат в групата на така наречените Избрани бивши генерали от армията на мрачното божество Чернобог. Кейлъб се надява, че с обединени усилия, те ще успеят да изместят Гидиън от лидерското място в Кабал.
Малко след началото на Blood 2 обаче Кейлъб ще е принуден да разбере, че чувството, което е разпалвал към Офелия близо един век, е просто една илюзия. Дали след това откритие крехкият съюз между четиримата брутални екшън-герои ще просъществува достатъчно дълго, за да се осъществи целта, която ги свързва? Това, разбира се, ще откриете сами като си намерите играта. Не смятам да ви отнемам садистичното удоволствие да се изкъпете във виртуалната кървава баня на Blood 2: The Chosen.
Фантастичната анти-четворка
Blood 2 ще позволява играчът да поема ролята на всеки един от четиримата Избрани. Те ще имат различни силни и слаби страни. Кейлъб общо взето притежава най-балансираните умения и точно това го прави безспорен лидер на групата. Неговата любима Офелия разчита на бързина, безшумност, светкавични реакции и прилични умения в магическите трикове. За сметка на това не може да понася много бой и използва само леки и конвенционални оръжия. Габриела пък е същинско ходещо оръжие. Още от малка тя е обучавана за войник. Многогодишните тренировки и безбройните сражения, през които е минала, я превръщат в най-силния боец сред Избраните. По размери тя превъзхожда и лидера на групата Кейлъб. Покрай военното си обучение обаче Габриела е занемарила напълно усвояването на черната магия. Освен това масивната й защитна ризница и тежките щурмови оръжия я правят твърде тромава.
Но при директен боен контакт е като валяк. Последният Избран Исмаил е спецът по магиите. Неговите врагове обикновено умират бързо, ужасяващо, обикновено без възможност да контраатакуват. Ако пък случайно успеят, ще се сблъскат със суровата реалност, че той може да парира със своите свръхестествени умения почти всяко нападение. Слабото му място са атрофиралите други умения. А в някои ситуации просто не остава време за магически номера.
Играта плаче за цензура
Ще добавя също, че това, което ще видите в играта, положително ще бъде цензурирано в западните държави с по-пуритански нрави. Толкова кръв вероятно има само в игрите от поредицата Carmageddon и с извстни уговорки в първата част на Blood. Чудя се какво могат да направят властите в Германия след като преди време забраниха Doom да се продава на малолетни. А Doom е направо безобидна в сравнение с Blood 2: The Chosen. Просто мониторът ви ще подгизне с кръв от вътрешната страна още преди да сте минали първото ниво. Фонтани от алената течност къпят героя и неговите врагове при всеки изстрел или замахване с дълъг режещ предмет. Кръв и лекета оцапват стените при всеки изстрел, телата на загиналите гадини гният в червени локви. Откъснати крайници, парчета мозък и късове димящо месо покриват пода. Изобщо всякакви неща, достойни за батална сцена от филма Кошмарът на Елм Стрийт. По подобие на първия Blood играчът може да подритва откъснатите глави на разпарчетосаните врагове.
Нелепата зловещо-комична атмосфера на Blood 2 се подсилва и от великолепната триизмерна платформа Lithtech. За първи път тя бе демонстрирана в играта Shogo: Mobil Armor Division, за която писах подробно в миналия брой. Този път обаче фирмата Monolith се е постарала да демонстрира новия си енджин в пълната му прелест загладени ръбове на полигоните, динамично осветление, много светлосенки, ефектна прозрачност и какво ли още не. Най-готиното нещо в Lithtech според мен е отражението от метална повърхност. Страхотно удоволствие е да виждаш как светлината шари по повърхността на острия като бръснач нож на Кейлъб или на неговия пистолет Берета. За съжаление тази триизмерна платформа май е доста тежка за масовите триизмерни ускорители.
Crush, Kill & Destroy
Като отворих дума за оръжията, все пак ще е хубаво да не спирам дотук, нали? Първоначалният замисъл на Monolith беше да въоръжат своите четирима герои с арсенал от 30 смъртоносни приспособления. В последствие изглежда здравият разум е надделял и фирмата е решила да намали броя им с 10. Това, което видях, ми е достатъчно, за да се отплесна в суперлативи. Първоначално героят (в моя случай това е Кейлъб) започва играта с пистолет Берета и касапски нож със засъхнала кръв по острието.
Всяко оръжие може да бъде използвано по два начина в стандартен и алтернативен режим. Когато удря с ножа, геймърът може да изпозва два захвата обикновен чуков и нестандартен шилов. Първият е обикновеният начин, по който се държи нож. Той позволява нанасяне на бързи, но не особено силни режещи удари. Вторият захват е познат на всички фенове на хорър-филмите. Така държат ножовете повечето отрицателни герои, когато колят поредната си невинна жертва. При него ударът се нанася с върха на острието и се използва цялата сила при разгъване на ръката. Общо взето смъртоносен, но бавен удар… Ако продължавам така, мога да напиша книга…
Берета-та също е готино оръжие и също може да се използва в два режима стандартен и полуавтоматичен. Вторият начин на стрелба е адски ефектен героят държи пистолета почти хоризонтално и натиска спусъка с такъв хъс, сякаш се кани да го откъсне. Всъщност има и трети режим на стрелба боецът държи по една Берета във всяка ръка. Тогава обаче не действа полуавтоматичният режим.
Следващото оръжие е картечният пистолет Mac-20, който изглежда е не много далечен братовчед на легендарното Узи. Хаби много патрони и е доста неточен. Ефектът е двойно по-опустошителен за запасите с муниции, когато героят използва два картечни пистолета едновременно.
Тогава той със сигурност ще направи на швейцарско сирене стената зад противника, но не е сигурно дали ще го порази сериозно. Този дефект е коригиран при алтернативния огън с Mac-20, където играчът може да използва сгъваемия приклад и да гърми далеч по-ефективно. За съжаление разгъването на приклада отнема ценни секунди и то при всеки опит за стрелба. Идеалният компромис между скорострелност, точност и възспиращ ефект е автоматичната карабина Car-15, която външно напомня подобрено копие на американския М-16. Тя би трябвало да разполага с подцевен гранатомет, но да си призная, не успях да намеря нито една граната… Нека все пак ви оставя сами да видите електрошоковото оръдие Tesla cannon (което, противно на името си, не стреля с тесли ;-), познатата от миналия Blood вуду-кукла, ракетния пистолет и изобщо всичко, което са измислили в Monolith.
Автор: Момчил Милев