by PC Mania
Претоплената манджа е готина, ако готвачът е добър
Втората световна война. Период на истинско мъжество, големи бойни машини и … ъ-ъ-ъм, чакай малко, това вече сме го писали. Да пробваме пак: няма по-героичен момент в човешката история от разходката ми през циганската ма’ла в 12 и половина през нощта… Така си е, ама няма общо с играта, още повече с Втората световна война, въпреки че част от пейзажа поразително напомняше Берлин след бомбардировките. Абе аман от игри по тематиката бе, ей! Ало-о-оу, дизайнерите, продюсърите и лелката на хотдозите – стига де, изчерпахте се, то бива бива, ама чак пък толкова. Но, НО – има готини игри, хардкор, за рийл нинджас.
Такава беше първият Блицкриг, такъв, но малко олекотен и по-лесно смилаем за масите е и вторият. Независимо от всички други качествени стратегии на сцената, за мен си остава нумеро уно. Настоящият експанжън не е нищо повече от пакет с мисии, но някои неща го правят маниашки.
През сеното
Да речем, че си средностатистически юзър с геймкултура, изчерпваща се до 12-те иконки на десктопа на произволно ПеЦе в съседният геймклуб. В такъв случай единственият танков екшън, който си виждал, е C&C: Generals. Значи ще си в свои води – събираш всички юнити, даваш им Ctrl + клик зад вражите позиции. След това се отиваш да си правиш кафенце, като се върнеш има две опции.
Вариант 1 – твойте танкчета са се сгънали.
Вариант 2 – твойте танкчета са сгънали… лошите такива.
При опция едно повтаряш действието нужния брой пъти, за да стигнеш до опция две, пътьом внимаваш с количеството кофеин, което поглъщаш, и/или от време на време сменяш на чайче. И така до първата сериозна мисия. Там запецваш, отиваш на торент тракера, от който си свалил играта, и я оплюваш, както си знаеш, и се чувстваш пич.
На пръв поглед простовата, играта има доста интересен геймплеен модел. Имаш определено количество попълнения, които можеш да извикаш във всяка мисия. От теб зависи какви точно – пехота, леки/тежки/средни танкове, AT/АА фиксирани и мобилни установки или микс от всичко. Тръпката на пилешката трътка е, че тези попълнения са една обща цифра за цялата кампанийна карта, на която си избираш кое в какъв ред да громиш. А след като минеш през няколко мисии, те чака баш мисията, в която ще имаш всички попълнения, които си спестил. С други думи – гърчи се сега, за да ги гърчиш после.
Be a PRO, be a ninja, ninja!
Естествено има и друг начин да минеш двете кампании. Тъй като ще отправиш поглед към последните дни от войната, ще се сблъскаш с две неща. Първо това са високите за времето технологии – някои от танковете в играта се използват и до днес в някои от бившите руски републик. Второ – руснаците са повече, а немците са освирепели в защита – две перфектни предпоставки за възможно най-добрия екшън, който може да се получи.
Ако се опиташ да изстискаш максимума от тактическите си умения и да завършваш мисиите с минимум поражения, ще трябва да си внимателен като комар в зала с ръкопляскащи хора. Всяко едно неправилно движение, всяка една небрежно позиционирана единица ще ти коства много. Разпределяй ъпгрейдите правилно и проучвай картата сантиметър по сантиметър със спецотрядите. Използвай пълния потенциал на собствените си сили и не оставяй непокрити дупки. Това е рецептата за успех. Ако се постараеш, ще ти бъдат поднесени едни от най-масивните и добри мисии в игра за Втората световна. Точно затова съм дал и високата оценка за геймплей: не защото играта предлага нещо кой знае какво ново, а заради това как сервира претопленото. За това се иска талант. Когато минеш кампанията пък, ще можеш да се пробваш в някоя от самостоятелните мисии или да изтеглиш някой от по-известните модове.
Старите техники
работят и тук. Всяка една моторизирана единица има различна броня в различните си части. Логично най-силна тя е отпред, затова смело одупените към лошите танкове свършват само по един начин – с разцепена задница. Постоянно ще се налага да въртите всеки един поотделно, за да е насочен по най-добрия за него начин.
Винаги трябва да поддържате и добро разузнаване. Този, който види пръв другия, стреля по-рано, а при положение, че обхватът на оръдията в някои случаи двойно надвишава полезрението им, използването на спецчасти еволюира от гъзария в нужда. Експириънс умения като стрелба във веригите или повишен шанс за критичен удар дават шанс и на по-слабите юнити срещу най-тежките танкове. Те пък от своя страна си остават гръбнака на вашата армия, защитаващи с почти непробиваемите си гърди по-леките и скорострелни пехота и артилерия. Но най-ме напълват самоходните оръдия. Постоянно мобилни и нелошо бронирани, те са истинска сила, стига да проявите достатъчно търпение, за да ги усъвършенствате.
Тихичко
ще ви разкажа за всички технически елементи, които по традиция се слагат в края на статията. Графиката е сладурска и нищо повече – няма подобрения, но пък от своя страна и не изисква много, което пък на свой ред позволява мелета от по 60+ танка и още толкова други обекта. С други думи – новият Blitzkrieg не е най-красивото нещо, ама второ като него няма. Пък и на по-старички (или немодерни, да не се засегне някой) машини върви. Озвучаването е реалистично до перфектност и винаги си е било такова.
А общият ефект от рева на прелитащите бомбардировачи и разтрисането на целия екран при падането на бомбите е едно от нещата, които правят играта неустоима. Може би съм прекалено пристрастен към поредицата, но за мен това е играта, избягала от финтифлюшкена графика, разтакаване с герои и прекалено много скриптове – проста и изчистена и в същото време много комплексна. А и не се подлъгвайте по това, че експанжънът е stand-alone: ако не сте минали някоя от предишните игри, шансът да се преборите дори с първата мисия е доста нисък.
Автор: Георги Панайотов