by PC Mania
Безспорно Diablo е най-успешното Hack’n’Slash RPG на всички времена. Ето защо много източно-азиатски компании смятат, че ще пробият на световния геймпазар просто като изкопират поредната игра на светилата в гейминдустрията – била тя стратегия или RPG. Е, случаят с последното отроче на Pixel Game – Blade and Sword, е същият. Жълтурите просто са взели доброто старо Diablo и леко са го префасонирали.
Но да навлезем в подробности. Първо да се спрем на историята. Тя се развива в Китай през 1044 година. Император Цао-Ю напада император Йо с помощта на магьосник на име Уен. Целта на Уен е да източи мислите на император Йо и да ги заточи в друг свят като по този начин го убие. Но нещо се обърква. Уен създава мост между три от шестте паралелни вселени – човешката, на зверовете и на демоните. Впоследствие съществата, които са влезли в човешкия свят, биват лесно поробени от злия магьосник и той започва да сее ужас и разрушения с тяхна помощ. И тук се появявате вие, за да оправите безпорядъка, разбира се. Според моето скромно мнение, хората от Pixel Game можеха да се постараят още малко върху фабулата.
Юнаците, в които можете да се превъплътите, са трима, като имената на класовете им са доста странни: Войн на Дългия меч(ВД), Героиня на Двойните остриета(ГД) и Войн на Великия меч(ВВ). Всеки един от тях е уникален и по умения и по стил на игра. Така например ВД е доста балансиран, бърз и със средни поражения, докато неговият другар ВВ е доста тромав и бавен, рядко уцелва мишената си, но пък държи на бой и има доста завиден damage. Всеки герой има по четири „школи” от умения, коренно различаващи се една от друга. Във всяка от тях има по три умения и едно бонус (наречено killing blow), което получавате след като изучите всички останали. За да използвате различните видове атаки, се нуждаете от мана (като в Diablo-то), но тук тя се нарича Chi. Единствено съкрушителните удари не изискват Chi. Вместо това ще ви трябват, тъй наречените Rage точки. Всеки един killing blow ви дава максимален капацитет от 1000 „гняв” и същевременно ви изисква същото количество. Тези точки се трупат по малко по-различен начин. Те не се регенерират, подобно на Chi-то, а се печелят, когато пердашите противниците си. Използват се изключително странно. Трябва да задържите бутона за атака/защита(Ctrl/Alt) и да „изрисувате” с мишката специфичния знак за всеки отделен удар. В повечето ситуации се оказвате на критичния минимум от здравето си, докато се опитвате да го направите.
В играта
НЯМА ОРЪЖИЯ
Вместо това имате на разположение скъпоценни камъни, които да поставяте в инвентара си. Но за да го сторите, ще трябва да платите на ковача да ги спои към „оръжията” ви. Те се делят на common, refined и perfect. Можете да ги сглобявате в тъй наречения… не, не Horadric Cube, а Spagyric Box. Всеки камък ви дава различни неща, като можете да сте си споили най-много по един от вид върху бронята или оръжието. Друго хубаво нещо е, че камъните дори от един тип се различават. Например един перфектен аметист дава 78% stamina, а друг – 56%.
Противниците, които се срещат в трите вселени, са доста разнообразни. Освен обичайните немъртви и демони се срещат и представители от животинската вселена – огромни мечки размахващи боздугани, върколаци, орангутани и доста други. Смятам, че тук е мястото да спомена как можете да обработвате гадовете. Когато им направите серия от удари, е възможно да им отрежете някой и друг крайник – бил той глава, крак или ръка. Хубавото е, че това има ефект върху битката – ако окастрите ръцете на дзвера, то той няма да може да ви атакува (ако с отрязаната ръка е паднало и оръжието му), а ако го обезглавите (след такава процедура остават живи само нахалните undeads), противникът ви губи ориентация.
След всичко това сигурно се чудите защо съм поставил толкова ниски оценки. Отговорът е прост. Първо играта е сравнително лесна, второ – графиката. Разделителната способност е 640х480 и 800х600 и други възможности НЯМА. Освен това някои от противниците изглеждат просто „залепени” фигури, които се движат насам-натам. Е, това си има и хубава страна – гледате да ги убиете по-бързо, за да не дразните очите си повече. 🙂 Единствено звукът е на задоволително равнище, но не е кой знае какво. А най-разочароващото е, че няма muliplayer. А и да не забравяме bug-овете, които никак не са малко. След това смятам, че е най-добре да си останем с Diablo 1.10 и да не помисляме за Blade & Sword.
Автор: Кирил Илиев