Bet on Soldier

Ехе, бавно почти неусетно лятото премина в зима. И както си тичкахме жизнерадостно по потници и с бира в ръка, първите хладни повеи ни запратиха с размах в онова зиморничаво потръпване на едно място и триене на лапите една в друга. В същото време геймпазарът се съживи и буквално за дни ни заля с цяла камара “must have” заглавия. Нищо ново на фронта в общи линии. Тук-там плахо се прокрадва, като зайче в ТКЗС-градина, по някоя и друга свежа дизайнерска идея, стъпкана брутално от комерсиализма на пъблишъра (справка “Бело и Църно дуве”). Но не, ако смятате, че сега ще изпадна в журналистическата апатия, превърнала се в мейнстрийм за повечето колеги, то дълбоко се лъжете. И докато всички сме затаили дъх в очакване на “предколедния порой от хитове”, аз с оптимистичната усмивка на проститутка, запътваща се към гинекологичен преглед, ще ви представя Bet on Soldier.

Заложи на солджърите

Още от сега ви казвам, че абревиатурата BOS, съответства на заглавието, а не на Blessing of Salvation, най-малкото защото след World of WarCraft 1.9 последното ще е нърфнато зверски. Става въпрос за една приятно неангажираща откъм мозъчна активност геймка, с достатъчно динамика и пърхащи идеи, за да носи фън и циклизъм и в същото време e прекалено клиширана, за да се натaмъни сред по-запомнящите се другарчета в жанра.

Историята е следната. Лето господне 1997-мо. Война – пълна, тотална, абе мазало отвсякъде. Стоиш си с готската мацка до теб, току-що чукнал 16-така, наливаш се алкохол, пушиш трева, бе изобщо МЪЖ си, копеле. И изведнъж ти се стоварват двама чичковци на главата, нахлупват ти каска и маскировъчна екипировка (която и в момента на излизането си беше комична, не фешън, ама модата си е мода) и те пращат да смучеш кални топки, докато си се заровил в окопите, вместо на мацето… носа, например.

Естествено цялата тази война води до просперитет на всичко живо, що предлага и върти търговийка с оръжия. Така властта попада в ръцете на Синдиката. Въпросният синдикат достига до световно господство – само с едно махване на ръка лидерите му могат да създадат или спрат конфликт в която си поискат част от света. И това не е всичко: те създават телевизионно шоу, наречено Bet of Soldiers. В него правилата са прости – два отбора, пълно въоръжение, кой стреля по-точно. Победителят се бори за шампионската титла. Не, забранявам ви да си правите каквито и да е асоциации с Unreal Tournament, ама никакви, тази геймконцепция е супер иновативна, революционна и … бе кой заблуждавам.

И така, набивате се в голямата игра.

Кампанията

е разделена на мисии. Всяка със своето ниво на трудност и съответната награда. От една хубава репрезентация на световната карта ще можете да подберете точно накъде да се запътите и кой евентуално да ви придружи. Ще ви се изнесе информация за противника, срещу който ще можете да поставите залог. Ще можете да екипирате човечето си с нови дрешки и пуцала или просто да поправите и презаредите старите.

Имате на разположение 4 боеца при избор на помощници. На първо място стандартен кашик, оправен във всичко, освен в личната хигиена. Снайперист, пуцащ от далечко с завидна точност и плюещ си на петите при първа опасност. “Защитник”, който не разполага с голяма огнева мощ, ама и мре досадно трудно. На финала е инженерът, който поправя разни нещица (прегрели тостери, счупени часовници, поразен от микроядрена ракета танк, все дреболии от този сорт) и поради особената си важност ви бива зачислен служебно във всяка игра. 

Кешовият ви запас е доста важен елемент от геймплея. Вече споменатите залози са единственият начин за неговото набавяне. А дълбочината на джоба ви оказва влияние на прогреса в играта точно толкова, колкото и умението ви да раздавате хедшотс бързо и качествено. Всяко убийство на други солджъри и шампиони ще ви носи кинти. Ще можете да си закупувате брони и оръжия, които де факто сменят ролята ви в играта. Вие сами преценявате кой стил ви изнася най-много. Това пък, от своя страна, води до една малка, но съществена небалансираност и някои от ролите, които можете да поемете, са просто прекалено силни. Това, в съчетание с малоумния на моменти изкуствен интелект, би могло да превърне играта в скучновата и монотонна, докато не ви излезе пришка на средния пръст от зуумване със снайпера.

И говорейки си за пуцалки, не мога да не спомена най-къдрещата част от арсенала ви, а именно:

Екзоскелетите

Като един върл дърт фен на MechWarrior игрите съм изпаднал в дива апатия относно Microsoft-ската неебателност относно поредицата. Има някакъв чар, роматика ако щете в това да знаеш, че тялото ти е обвито в няколко тона тежковъоръжен метал, че с всяка стъпка смъкваш половината листа на близкостоящите дървета и разтреперваш гаджетата наоколо. Пък и за всеки заклет пацифист комбината от многоцевна картечница с тежък ракетомет би се сторила най-малкото заинтригуваща.

В играта има два типа ходещи гиганти – бойни и транспортни. Всеки един от тях може да бъде екипиран с две оръжия и са единствения начин да разпилеете по-тежката машинария на врага си. Основният им недостатък е, че са неизползваеми в затворени пространства, но на открито къртят мивки. По време на игра инженерът се грижи за поправката на бронята им, а след всяка мисия можете да ги ремонтирате и презаредите генерално.

Останалата част от наличните ви средства за бързо разрешаване на спорове са сравнително стандартни. Започвайки с боен нож – за красота и по-бързо тичане (всеки тича по-бързо с нож, не го ли знаете), минем през няколко типа щурмови скорострелни карабини и свършим със снайперите, енергийните щитове и тежката артилерия. Готско е, че стандартният набор от гранати е обогатен с газови, халюциногенни и напалмови.

Ще можете да се отдадете на деструктивност в един не много интересни, по-скоро клиширани и постни затворени пространства. За сметка на това мисиите “навън” ми обраха точките по оригиналност и множество решения във всяка ситуация. Всичко това е напъхано в едно хубавко 3D-гащеризонче, оправдаващо системните си изисквания и нищо повече. Може би хората са прекалили с кафявата гама, може би аз одъртявам.

Финално

Почти сигурен съм, че някой от колегите ми вече е зачепкал по страниците на списанието темата за виртуалните спортове vs. реалните такива. Истина е, че сега си седя удобно в уютния дом, подпийвам водка с мляко (и разни други течности със завъртени имена, обединяващи се в името “уайт ръшън”) в някакъв изтерзан от барманските ми напъни коктейл и ми е гот. Или поне ми е по-гот, отколкото ако реално се бях набутал в калта да лазя и да се пазя от свистящи с бясна скорост желатинови топчета. Наречете ме женчо, ако искате, но BOS ми дава почти същото количество адреналин и чувство за pwnage. И всичко в него е на една мишка разстояние. Никак не лоша игрицата, предлага динамичен и на моменти наистина зверски интересен геймплей, но от друга страна и нищо особено, носещо се на границата на посредствеността.

Чакаме Serious Sam 2 между другото…

Автор: Георги Панайотов