Battlestations Midway

Добре дошъл във флота!

Да си във флота винаги е било далавера. Моренце, мацки, обикаляш света. Е, има и леката опасност да завършиш пътя си под формата на желеобразни парченца, плуващи в стоманен ковчег, но пък какво е животът без рискове.

Постепенно обаче ролята на флота се промени. С навлизането на самолетите и подводниците, концепцията за огромни плаващи оръжейни платформи съвсем увехна след Втората световна война. Може би нападението над Пърл Харбър бе точката на пречупване. Тогава с действията си японците направиха две неща. Натириха американците в първата от много безумни войни и промениха тотално разбиранията за военно дело, смазвайки с “хартиени” (виж карето) самолети за няколкостотин хиляди долара кораби, струващи милиони.
Eidos Hungary са решили да захапят точно тази тема. Но вместо да издадат серия от недоклатени аркадни симулатори, те обединяват всичките си добри идеи в едно заглавие. Резултатът е геймплейна перличка, един адски добре изпипан продукт.

Дайте пуканки

Силно впечатление прави големината на играта. За радост, 6-те й гигабайта са натъпкани до козирката с филмчета към нея. Гейпмлеят е следният – филмче, получаваш ъбджектив, изпълняваш го за 5-10 минути, още едно филмче, кратък loading, филмче, ъбдждектив и т.н. Legacy of Kain игрите станаха това, което са, именно заради жестоката си история, която те приковаваше – същото е използвано и тук. Самите филмчета са много добре направени и не се свеждат само до лицата на главните герои, обменящи хитри реплики помежду си. Общият ефект е силно ниво на киноматографичност. Ти нито играеш игра, нито гледаш филм – истината е някъде по средата и усещането е много добро. По повод сюжета: той изчерпва се със заглавието – схватките над остров Midway и Iwo Jima са решаващи за цялата битка за Пасифика. С други думи – американски срещу японски флот, янки срещу жълти, Corsair срещу Zero.

По вода

В играта имаш възможност да подкараш всичко на, над и под нивото на водата. Започваш с катерче, по-късно се прехвърляш на патрулна лодка, кръстосвач и т.н. докато стигнеш до линейните крайцери. От време на време разцъкваш и с подводници. Играта е сюжетно ориентирана, така че ако според сценария си капитан на подводница, нямаш достъп до останалите машини. Но това е само в началото и в специализираните мисии трябва да поемеш командването над определена част от флота. По-късно пък има моменти, в които ти се предоставя пълен контрол на корабите под твое командване.
Тук ще откриеш и елемента на стратегия в реално време.

Можеш да заебеш аркадната част, да си отвориш картата и да раздаваш заповеди. Но и нищо не ти пречи, след като го направиш, да поемеш контрола над подводницата и да идеш на лов. Тъй като повечето имат цифра “бойни станции”, ти имаш контрол само над 1 от тях. Возиш се в крайцер, например. Имаш ПВО установка, далекобойни оръдия, подводни бомби и торпеда. Ти си цъкаш с торпедата. В момента, в който се появи самолет, стрелците на ПВО-тата автоматично го прихващат. Ако пък смениш на тях, артилерията ще продължи да стреля по най-близките цели и то със завидна точност.
Това обаче е нож с две остриета. От една страна ИИ-то е толкова добро и адекватно, че дори и в големи мелета знаеш, че можеш да се концентрираш върху това, което те кефи и ти се удава, без да те е грижа за останалите. От друга – ако просто се облегнеш назад, нещата пак ще се случат в правилната посока и без твоята пряка намеса. В много игри ти си този, който изнася всички проблеми на гърба си, но в реалността един самолет не може да обърне войната. Точно така е и тук. Ще можеш безметежно да цъкаш за кеф, но я няма тръпката на всемогъществото.

Лити-и, лити-и, лити-и-и, де-е-етски спо-о-омен…

След като изстреляш самолетите от палубата и им цъкнеш кой, какво и как да ходят да тормозят, само с едно натискане на клавиш можеш да скочиш в кабинката на някой от тях. Количеството хвърчила е съвсем доволно и обхваща всички модели, използвани през войната, че и някои по-екзотични, които не си спомням да съм виждал в аркейд сим. Имате изтребители, тежки и гмуркащи се бомбардировачи. Всеки един от тях, както и сами се досещате, е добър в едно и зле в друго. Но не това е важно, по-скоро има значение фактът, че са реализирани много добре и играта с тях е истинско удоволствие. Управляват се леко и в същото време достатъчно реалистично (само ме издразни, че завъртанията по оста и лупингите са почти невъзможни) дори и с мишка. Всеки от тях е полезен в дадена ситуация, независимо от първоначалната си функция. Картечниците на изтребителя само ще надраскат боята на някой кораб, ако го целите в корпуса. Но ако се издигнете и след това се спуснете над него като камък, дупчейки слабо бронираната дървена палуба, подпалвайки всички нахвърляни варели и амуниции, ще го потопите доста качествено. Изключение правят само тежките линейни кораби и самолетоносачите. Тази система от уязвими точки, доста наподобяваща headshot-ите в други игри, е доста готина и съвсем правилна – та нима един наистина добре прицелен снаряд не е достатъчен.

При гмуркащите се и тежките бомбардировачи има много удобен мерник, с който дори новак не би имал проблем с уцелването на мишената. А в момента, в който започнете да набирате височина и обърнете камерата назад, за да видите щетите, докато копилотът ви се насира от кеф заради доброто попадение, чувствате чиста еуфория.

И това не е всичко

Кампанията започва в Пърл Харбър и завършва с Мидуей. Всъщност стартира още с обучителните мисии, които е хубаво да прегледаш, дори да си врял и кипял в BF 1942. Тренировката (естествено) е съсредоточена само върху американците. Но пък в серия от предизвикателства, които всъщност представляват разточително големи и чудесни мисии, ще можеш да си нахлупиш бялата лентичка с кървавото петно на нея и да изкрещиш: “Хайл на пурпурният крал, чарю трий!”. И не се дразни, че всички изтребители се движат с еднаква скорост – това е в името на баланса. Вместо недоклатено мулти, за сметка на страхотния сингъл, получаваш наистина завършен продукт. И нет кода, и геймплея в мрежа са завършени и доставят удоволствие. Което си личи и от добре пипнатата графична машина, максималното улеснение на управлението, интерфейса и бруталното озвучение на всичко – двигатели, взривове, крясъци в слушалките.

Автор: Георги Панайотов