Battle Engine Aquila

Да, лятото ни е налазило. От топлината мозъкът се поразтапя и предразполага към внимаване с резките поклащания на главата с цел предотвратяване на течове и разливи. Блаженство, мързел, живот. Но като се скапе времето или се събираме с компанията под някоя хижичка и тихичко унищожаваме промишлени количества нискоалкохолни напитки, или самосиндикално заставаме пред РС-тата си. А сезонът като че ли предразполага дивелъпърското вдъхновение да се създават игри тип Battle Engine Aquila (BEA). Ето ви един малък пример – преди точно 2 години се появи Incoming Forces, а заиграете ли се с отрочето на Lost Toys и Infogrames, няма как да не се сетите за нея.

Червени срещу сини

Не, не става дума за поредния измислен и смешен мач от нашето футболно първенство (още ми е чудно как някои се връзват и приемат диагнозата “български футбол” насериозно), а за идентификационните цветове на двете враждуващи фракции в играта: Форсети и Муспел. Действието ще ви отведе в звездна система Поррум на планетата Аллиум. Драстичните климатични условия през последните няколко десетилетия превръщат китният свят в един огромен океан с разпръснати по него острови. Всяко парченце земя започва да се цени повече от златото. И така двете сили се хващат за гушата за контрол над малкото останала суха територия. Ще поемете ролята на Hawk Winter – млад и надъхан младеж, работещ при доковете и по стечение на обстоятелствата първи пилот на BEA (Battle Engine Aquila). Съкращението може да се прочете и като “бий”, тоест “пчела” – въпросното оръжие е свръхмодерен военен апарат, напомнящ огромно насекомо, носещ разрушителен арсенал и перфектен за всяка бойна ситуация. Има два режима на битки – в първия машината напомня на Mech Warrior сериите, а във втория бойната ви пчеличка се трансформира в супербърз изтребител – перфектен за сваляне на въздушни цели или за скоростното ви пренасяне от остров А до остров В.
 
Екшънът

Екшънът е чист и неопетнен като девица в приказен замък. Във всяка мисия ще трябва да се справите с промишлени количества вражеска бойна техника, която основно можем да разделим на три типа – сухоземна, въздушна и пехота. Роботът ви е екипиран с няколко оръжия, които ще ъпгрейдвате в течение на играта. Всяко е силно срещу определен тип врази. Например многоцевната ви картечница е перфектна за сваляне на изтребители и пехота и е сравнително полезна на далечни разстояния заради частично автоматизирания си прицел. Срещу приземил се боен кораб плазменото оръдие се оказва най-добрия избор. В карето можете да прочете повече информация за другите типове оръжия.

Готино са реализирани и самите мисии. Въпреки че се свеждат до ескорт или search&destroy, това не им пречи да са оригинални и забавни.
Сценарият на играта е организиран на базата на скриптирани ситуации и се създава усещането за огромен конфликт, в който вие сте само частица – наистина важна частица, но нищо повече. Просто кефят моменти, в които прелитате над двете сражаващи се армии, кацате в гърба на вразите и започвате да разпердушинвате де що ви попадне пред погледа.
Има два по-важни момента за воденето на битки. Първият е, че енергийното ви ниво служи и като щит и като заряд, докато летите.
Затова трябва правилно да си прецените кога и как ще литнете и най-важното къде ще кацнете. Второто е, че когато поемете щета, корпусът ви я абсорбира и предава заряда й към оръжейните ви системи.

И на финала малко за графиката и музиката в играта както и за доста забавните филмчета между мисиите. Графиката – яка, за музиката – ми същото. Просто цялата игра е непретенциозно зарибяваща – на втората секунда екшънът така ви е зашляпал по дупетата, че почти не обръщате внимание на останалото. А за филмчетата нещо ми направи впечатление – мутрите на всички са едни такива странни, издължени – първобитни… Вече знам как е  изглеждало липсващото звено от човешката еволюция.

Автор: Георги Панайотов