Aurora Watching

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 31 авг. 2005

Струва ми се, че най-накрая суперсухият откъм геймзаглавия сезон е на път да си замине. Крайно време е навън да захладнее, листата да се обагрят в топли есенни тонове, да започнат да застилат улиците със своя пъстроцветен килим, а производителите да си седнат на задниците и да изкарват хубави игри на пазара. Септември е почти факт, а заедно с него и началото на новата учебна година. По този повод няма да е лошо да погледнете Aurora Watching и да затвърдите стелт уменията си, които след това да приложите на даскалите по физика, химия и математика. Все пак, ако искате да се разминете с десетките неизвинени отсъствия и с проблемите, които неминуемо ги съпътстват, трябва да прилагате оригинална и работеща стратегия. Не съм сигурен, че стелтването по коридорите и училищните шкафчета ще ви помогне, но поне можете да опитате. 🙂

Добре познат сюжет

ще открием в най-новата игра на Metropolis Software. Историята е толкова позната, колкото и всичко останало в геймката. Става въпрос за един военен, който е спасил света, след което му е станало скучно да живее и се е пропил. Няколко години по-късно обаче човечеството отново е застрашено от разрастващата се руска мафия и главният герой е принуден да зареже бутилката, да се облече, да повърне няколко пъти в мивката и да се запъти към затънтените замръзнали води и земи на руския север. Обикаляйки забравените от бога ледени области, ще събирате допълнителна информация, която на малки порции ще ви помага да си избистрите цялостната картина. По този начин ще придобиете доста добра представа за това какво точно се случва. Ще се натъквате на доклади, имейли и други подобни важни информации, които ще ви помогнат да разкриете мистерията около размърдалата се руска мафия.

Пукнатина в геймплея

Незнайно защо, имам странното чувство, че производителите на Aurora Watching са играли на всички вече утвърдени геймки в този жанр, докато са създавали последното си творение. Най-добре прилягащите характеристики на въпросното заглавие са: безличност и неспособност да грабне играещия за по-дълго време. Геймплеят е скучен и зле измислен. По време на цялата игра ще правите точно две неща.
 
Разбира се, ще убивате сравнително голям брой противници, които за съжаление почти не се различават. За разнообразие на лошковци в тази игра и дума не може да става. След като си прочистите пътя, ще трябва да хакнете някой компютър, като по този начин ще си осигурите безпроблемно преминаване напред. Като се замисля, това са основните два момента в играта, които постоянно се повтарят и честно казано след около един час геймене ще започнете да хвърляте стръвнишки погледи на комбинацията Alt+F4.

Малко нереално ми се струва да отворите врата на стая, в която има противник, работещ на компютър, и той дори да не се обърне да види кой е влязъл. В най-добрия случай ще изпусне реплика от сорта на: “Затвори, че ми е студено”, а в следващия момент ще му пръснете главата без дори да е разбрал откъде му е дошло. Явно за улеснение на геймплея и подобряване на видимостта са създадени два режима на действие (както беше и в Gorky Zero). Единият, който определено се използва през по-голямата част на играта, е от трето лице, а вторият е поглед отгоре, който осигурява малко по-добра видимост, но чрез който е почти невъзможно да отстраните противник.

На пикник или на война?

Арсеналът, с който ще можете да боравите по време на арктическите си приключения, е сравнително беден. Ще имате на разположение само нож, пистолет, автомат, пушка и снайпер. Ще се възползвате обаче и от няколко непопадащи в арсенала ви предмета, които вършат добра работа. Това са специализирани джаджи за стелт режим на проникване. Например една машинка, която издава странни звуци и привлича вниманието на противниците. Идеална за примамка на нищо неподозиращи,  дебнещи на пост душмани. Към допълнителната ви екипировка влиза и специален лаптоп, чрез който можете да сваляте интересна информация от персоналните компютри на враговете. Разполагате също така с бинокъл и други подобни джаджи.

Замръзнала околна среда

Интересен момент е ситуацията с външния вид на играта и явната слабост на енджина, която прави околния свят напълно замръзнал и неподлежащ на каквато и да е външна намеса. Каквото и да правите, колкото и да се опитвате, не можете да повлияете по никакъв начин на обектите около вас. Една бутилка не можете да счупите, един монитор не можете да разбиете. Това ми се видя недопустимо за игра, която се появява на пазара в края на 2005-та.

От друга страна обаче, хората от Metropolis Software са го докарали на атмосфера. Замръзналите посткомунистически руски секретни бази са страшни и мрачни, каквито най-вероятно са в действителност. Същото важи и за безброй подземни тунели, застаряващи машинарии и т.н., но това е всичко, с което може да се похвали геймката – що-годе добре създадена среда, в която да се подвизавате.

Не мога да проумея как игра, която се побира на един диск, инсталира се на по-малко от гигабайт и има сравнително ниски минимални изисквания, ми насича като стой та гледай. Просто не можете да си представите за каква сеч става въпрос. За да играя нормално, бях принуден да намаля детайлите почти на най-ниската им степен и да изключа почти всички ефекти. Не знам, но не мисля, че е нормално подобна игра да не може да се разцъква нормално на сравнително добра машина като моята, на която по-голяма част от новите заглавия вървят без никакви проблеми.

Липса на идентичност

На пръв поглед Aurora Watching може да ви се стори много готина. Всъщност, ако до момента не сте играли на водещите заглавия в този жанр, е напълно възможно тя да ви хареса. Сигурен съм обаче, че всички, които са джиткали на великани като Splinter Cell и Metal Gear Solid, ще са крайно разочаровани от Aurora Watching. Това е бедна на иновации игра, която не притежава собствена идентичност, а се явява като огледало на различни аспекти от геймплея на вече извоювалите си положение в геймсредите заглавия. Всичко в нея е по-скоро посредствено. Като се започне от историята и се стигне до всичките онези малки детайли, които обикновено превръщат доброто заглавие в хит.

Автор: Асен Георгиев