Aura: Fate of the Ages

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 08 авг. 2004

Наближавайки края на Aura: Fate of the Ages огромна усмивка, преливаща от самодоволство, се разлива по лицето ми. Аха! Ще мога да си свърша работата. Ще познавам играта в детайли и ще съм видяла всичко, което авторите са замислили за вас. Секунди след тази блазнеща ме мисъл изведнъж потекоха финалните надписи. Те направо танцуваха весело на фона на мелодийката, приготвена за финал. И с тази жизнерадостност сякаш авторите показваха, че те ще се смеят последни и убиваха всичко детско у мен като 2-годишно хлапе – мравка.

Истината е, че изиграх играта, но в момента не мога да се сетя за друго заглавие, което в такава степен да ме е оставило да гледам монитора като тресната с мокър парцал след финалните надписи. Играта е много добра, но през цялото време си е един класически куест, който не дава основателни причини да очаквате някакъв внезапен обрат. В интерес на истината такъв и няма. Просто тя завършва адски незавършено – точно, когато нещо в историята се случва и очаквате, че ще натриете носа на тези, които си го заслужават. В този ред на мисли – създателите са замислили трилогия, която съответно да завърши сюжетната линия. Втората част, разбира се, ще види бял свят, само ако тази има успех. Затова вероятността играта да си остане незавършена е по-скоро реална. И все пак не ми се ще да губя вяра 🙂

Играта е достатъчно добра, за да си заслужи продължението и да кара хората само да го очакват с по-голямо нетърпение поради факта, че няма да е разтягане на локуми, а продължение по оригиналния сюжет. Сценарият обаче далеч не е най-ценното нещо в играта. А и този филм вече сме го гледали. Ето за какво иде реч:

Съществува клан на Пазителите. Те съхраняват Свещените пръстени на световете. Ако бъдат събрани, въпросните магически предмети даряват неограничена мощ и вечен живот на притежателя си. Чрез тях старейшините могат да пътуват в паралелни светове, както и сами да създават такива. Тези тайни са достъпни само за висшестоящи в йерархията на клана и избрани ученици. Разбира се, не липсват и нечисти помисли спрямо този източник на власт. Някой алчно протяга ръце от сенките…

Само един свят не стига

Ето че идва ред и на местата, които ще посетите:

Долината Адемика – Магическо място, където започва вашата мисия. Тук, оставен сам на себе си, трябва да разрешите пъзелите, подготвящи вашето пътуване. Разполагате с писмо от учителя си – Грифит, което ви помага да се ориентирате към най-дребните подробности, защото всичко наоколо е създадено, за да улесни и насочи обучените умове да задействат механизмите, насочващи ви към другите светове.
Драгаст – Леден свят, скрил в прегръдките на непроходими планини забравени механизми, ключът за които трябва да откриете сам. Драгaст сам по себе си е едно чудо на механиката – пещерите, планините и величествените зали са овързани в сложна мрежа от технологични пъзели.
На-Теиксу – Езотеричен свят, лишен от логика, в който, посредством четири магически огледала-портали, можете да преминавате в подсветовете му. На първо място – в Света на магията, където ще се сблъскате с дивите, жадни за кръв, амазонки. След това – в Светът на децата, които вече не се подчиняват на законите на старейшините. Ще посетите също така Света на астрономията и алхимията, както и Света на Духа, които запазват хармонията и баланса.

Островът Единство – Крайната точка на вашето пътуване, където и вие ще се почувствате като ударени с мокър парцал.

Пъзелите

В един куест често те са решаващ елемент за крайната оценка на играча. Е, това е нещото, за което загатнах, че е по-важно от историята в Aura. Решаването на пъзелите е това, с което ще се занимавате през почти целия геймплей за сметка на малкото разговори и не много задълбочената история. Нивото на трудност е много добро – играта не е елементарна, а загадките все пак са решими. Имате малко на брой ребуси, свързани с използването на предмети. По-точно такива все пак има, но основното не е да решите кой предмет ви е нужен, а да видите някакви насочващи ви детайли, които ви подсказват как да се справите с даден механизъм. Често става въпрос за повече от едно помощно средство, което трябва да свържете с даден пъзел и се изисква голяма доза наблюдателност. Ще ви дам няколко примера, за да добиете представа за пъстротата на геймплея и оригиналността на пъзелите.

Един от любимите ми пъзели е с огледалата. С него се сблъсквате в началото на На-Теиксу. Има четири огледала, които издават различни звуци. Под всяко от тях има украса, съставена от четири различни по дължина тръби. Колкото по-къса е дадена тръба, толкова по-висок тон показва. В центъра на стаята има механизъм с четири обекта. Всеки от тях съответства по звука, който издава едно от огледалата. Тези обекти са оцветени в различни цветове. Всеки цвят съответства на четири камертона. В стаята са разпръснати съответно 16 камертона – по четири от всеки цвят. Част от камертоните са поставени в механизма на правилните места, а другите вие трябва да наместите. Това става като съберете камертоните и прецените в зависимост от цветовете кой към кой обект от механизма се отнася. Сега трябва да видите кой обект на кое огледало съответства. Според украсата от тръби под огледалото сравнявате всеки четири камертона по тон (по-къса тръба означава по-висок тон) и накрая подреждате камертоните.

Много ми хареса и основният пъзел в Света на Духа. Тук събирате седем каменни фигурки, които отговарят на седем различни емоции. Можете да видите правилната им подредба в кладенец, поставен в нозете на голяма каменна фигура. Има и седем пиедестала – по един за всяка фигура. Уловката е, че подредбата, която сте видели в отражението във водата, съответства не на подредбата на пиедесталите, а е съобразена с пълзящото растение, което се увива около тях, т.е. то показва подредбата на пиедесталите от едно до седем, на която съответства видението във водата.

По време на играта с вас имате и книга, в която можете да намерите някои полезни чертежи, без които едва ли ще решите пъзелите. Разбира се, съответните чертежи вие си ги правите по време на играта като ги намирате на различни места. Напътствия ви дават и героите, които срещате, но неведнъж и самите те ще ви кажат да се оправяте нататък без тяхната намеса. Все пак вие сте подложен на изпитание и те са там, само за да ви посочат правилния път, а не да ви дадат решенията наготово.

За финал… Хммм – този път финал няма да има. Играта е доказателство, че понякога и без финал нещата могат да бъдат увлекателни и да приковат вниманието.

Автор: Лили Стоилова