ArmA 2

Компютърните игри на военна тематика винаги са се радвали на огромен успех сред геймърите. Едва ли са много хората, които в детството си не са си играли на войници и не са водели ожесточени престрелки със своите въображаеми врагове. Настоящата игра ArmA 2 е изключително амбициозно усилие, което иска да превърне компютъра ви съвременно бойно поле и да ви прикове към него за дълги часове напред. Дали успява? Подобно на самата игра, отговорът също е прекалено комплексен и сложен, затова нека просто продължим нататък.

На военно училище

Повечето фенове, които ще посегнат към ArmA 2 вероятно са запознати с поне един от двата й предшественика – Operation Flashpoint: Cold War Crisis и ArmA: Armed Assault. Създадена от чешкото студио Bohemia Interactive през вече далечната 2001 г., Operation Flashpoint беше ревоюционен реалновремеви тактически шутър, който пресъздава въображаем конфликт от края на Студената война. Нейното продължение ArmA: Armed Assault отново пожъна позитивни отзиви, като най-изтъквания плюс бе високият реализъм, а слабото й място – множеството технически бъгове и недомислици.

Когато през август 2007 г. момчетата от Bohemia Interactive обявиха нова игра със сходен геймплей и название ArmA 2, те обещаха и че този път ще подходят по-сериозно и ще представят изпипан и завършен продукт. Сега, след като близо две години по-късно играта най-сетне видя бял свят, изглежда че те са спазили своето обещание само наполовина – ArmA 2 е наистина адски комплексен и реалистичен военен симулатор, издържан в най-добрите традиции на своите предшественици, но подобно на тях страда от поредица бъгове и проблеми.

Война и мир в 21 век

В духа на предните игри ArmA 2 също има за основа реалистичен военен конфликт, който този път се развива на територията на малката някогашна съветска република с име Чернарус. След като е получила своята независимост с краха на съветската империя, Чернарус изпада в сериозна политическа криза, която в крайна сметка довежда до гражданска война между комунистическото правителство и прозападната опозиция. За да надделее в конфликта, опозицията моли за помощ Съединените щати и верен на призванието си да защитава другите – дори когато самите те на са съвсем сигурни дали искат това – Вашингтон изпраща корпус морски пехотинци, които да действат на място.

Още от самото начало впечатление правят размерите на картата – тя се разполага на цели 225 кв.км., като при това те не са произволно генерирани, а пресъздават сателитни снимки на реална планинска област в родната на разработчиците Чехия. Ако обаче се притеснявате, че голямата карта автоматично означава и доста изчакване при преминаването от един в друг сектор, бъдете спокойни – зареждането на данните остава изцяло на втори план, така че играчите спокойно могат да се движат без прекъсване.

Разнообразие и реализъм в промишлени количества

Основният режим на играта е кампанията, която се нарича Red Harvest и обхваща малко над десет мисии, при които ще трябва да направлявате своя герой и неговите колеги от екип Razor в нелеките задачи, които ги очакват в негостоприемната република. Десет не е най-впечатляващото число, но бързам да кажа, че това е подвеждащо – всяка от мисиите може да продължи по няколко часа и като се има предвид общата сложност на играта, това е доста вероятно да се случи.

Първите няколко задачи са по-скоро въвеждащи и целят да ви запознаят с механиката на играта и с уменията на вашите герои. Те от своя страна са общо четирима, като събитията центрират повече или по-малко върху един от тях на име Купър, когото предимно ще контролирате. Въпреки това ще трябва да се научите да използвате ученията на всичките четирима, ако искате да постигнете успех в задачите.

В основата си играта ви задава няколко по-широки цели – да откриете и елиминирайте лидери на комунистическия режим или да накажете военнопрестъпник, който се крие сред цивилното население – и после оставя изцяло на вас да планирате и извършите тяхното постигане. Това може и да постави на изпитание вашето търпение – най-малкото защото всяка една задача може да бъде локализирана навсякъде по 225-те квадратни километра терен – но пък придава неподправена доза реализъм, особено в сравнение с линейния сюжет на повечето екшъни.   
 
Много са нещата, които могат да ви направят впечатление още при първото пускане на ArmA 2 и арсеналът определено е едно от тях. Както подобава на истински военен симулатор, тук може да откриете огромен набор от оръжия, машини и оборудване, всяко от които може да се превърне в смъртоносно във вашите ръце. Искате да бъдете прецизни при всеки свои изстрел – за вас са снайперите; смятате, че изненадата не е необходима, когато имате силата – просто подкарайте танк като Т-72 и оставете потоп след вас; ако пък си падате по високотехнологичните джаджи, може да подпомогнете стрелбата си с приборите за лазерно прицелване.

Когато оръжието е технически неизправно

Изглежда, че Bohemia Interactive е студио, което държи на традициите, но това може да бъде както качество, така и недостатък. И докато по отношение на геймплея определено има подобрения, разработчиците упорито продължават да се дънят на техническия фронт. И ако си мислите, че преувеличавам, помислете сами – само в рамките на няколко седмици след първото издание на играта студиото пусна не един, не два, а цели три пача в опит да коригира поне част от пропуските в оригиналния продукт.

Проблемите са най-различни и могат да бъдат открити във всяка една част от голямата територия на Чернарус. Веднъж сейв файлът ви може просто да се развали и така ще трябва да преигравате известна част от играта отново; друг път може да достигнете до място, при което пък няма да може да продължите напред, защото въпреки усилията ви някоя сцена няма да се развие както трябва или играта няма да приеме изпълнението на дадена задача. AI-то на врагове и съюзници на моменти е точно толкова слабо, колкото понякога е приятно изненадващо. Понякога хората от екипа ви мистериозно ще откажат да ви се подчиняват, а за капак на всичко дори и да сте горд притежател на мощна компютърна конфигурация, е доста вероятно да имате проблеми със стабилността на графиката и кадрите.

Дали усилието си заслужава
 
В момента живеем във време, в което повечето производители на видео игри насочват своите продукти към масовия потребител. Причината е проста – относително малко усилия и ресурси, вложени в изпитана и проста рецепта гарантират успех на пазара и съответно печалби. Ето защо появата на игра като ArmA 2 сама по себе си е достойна за уважение. Тя налага концепцията за реализъм и мащабност, макар често пъти това да става за сметка на техническата стабилност. За разлика от много други шутъри, чиято трудност просто ги превръща в радост за мазохистите или в провокира своевременното им деинсталиране – ArmA 2 е по-скоро комплекса; тя ви кара да се потрудите за удоволствието, което в крайна сметка може да извлечете от нея.

Ако наистина имате достатъчно желание и търпение, за да пренебрегнете техническите неизправности, ArmA 2 може да се превърне в изненадващата зарибявка за това лято.

Автор: Иво Цеков