Arena Wars

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 11 окт. 2004

Жанрово игрите стават все по-трудно определими. Появата на доста хибридни творения доведе до едно широко размиване на границите между различните типове геймплей. Все по-често можем да видим типични за един жанр елементи да присъстват в друг. И както шутърите започнаха чат-пат да закачат по някоя ролева статистика, така и в стратегиите нахлуха доста елементи от света на пуцалките. Най-очевидно това се забелязва при модовете за WarCraft III. За Blizzard-ския мегахит има десетки CS, Quake и Battlefield карти. Стандартните меле режими и събирането на ресурси като че ли все повече се занемаряват за сметка на режими като Capture the Flag (CTF), и т.н.

Мисля, че най-точното определение за Arena Wars е

Порт на Unreal Tournament (UT) на RTS сцената

Ще можете да играете в един от трите режима – Bombing run, Double domination и CTF, само че в стратегическия им вариант.
Целта на първия режим ни е добре познат – трябва да хванете бомбата, да я занесете до определеното й място и да внимавате в следващите 20 секунди врагът да не я пипа. След като времето изтече, идва голямото БУУМ, отнасящо всичко живо на една трета от картата. Ако врагът докопа бомбата, докато таймерът й тиктака, той може да я отнесе във вашата база. Неприятното е, че времето не се рестартира на 20, а продължава оттам, докъдето е стигнало.

В DD-режима има две локации, от които можете да вземете ключ активатор и две конзоли, на които да го поставите. Успеете ли – отбелязвате точка. А пък според мен точно CTF-игрите направиха хит от UT – открадвате флага на врага и се опитвате да го занесете до базата си, докато пречите на противника да докопа вашия.

Семпъл и лесен за заучаване, геймплеят на Arena Wars не се опира нито на някакъв сюжет или интересна игрова вселена. Всичко се свежда до адреналина от мачовете – колкото сте по-нахъсани, толкова по-добре.

Микроконтрол

Започвате всяка сингъл мисия с 1000 точки, които можете да изхарчите за наемане на единици. Когато юнитът умре, парите, вложени в него, се възстановяват. Между другото, соловата кампания има функцията само да ви запознае със системата на трите типа режими за игра, единиците и картите.

Истината е в мултито. В него можете да промените броя на стартовите точки, но 1000 са наистина добре за една балансирана игра. Най-евтината единица започва от 50 точки, всяка следваща е с 25 точки по-скъпа и така до 175. Три мека, танк, бъги и артилерия са юнитите под ваше командване. Само от вас си зависи, дали ще си изхарчите парите за 20 бъгита или 5 артилерии. Всяка от машините си има четири показателя – два за типовете броня и два за типовете поражения, които нанася. В играта всеки юнит има определено количество лека и тежка броня и нанася определени щети на двата типа – например Berserker-ът (огромен мек, с атака copy/paste-ната от Lurker-ите в Brood War) е унищожителен срещу машини с лека броня (Buggy, Walker, Spider), но дори и в големи количества пада под ударите на един-единствен танк.

Освен това всяка единица има и специално умение, което може да използва след определен период от време. За да станат нещата още по-интересни, обхватът на оръжията също адски много може да повлияе на изхода на битката. Всъщност всяка игра се свежда до правилна комбинация между машините ви в зависимост от ситуацията. Тъй като Arena Wars е адски добре балансирана и няма да можете да смажете противника с численото си превъзходство, ще трябва да развихрите стратегическото си мислене. Микроконтролът ви над всеки един юнит трябва да бъде върхов, едва ли не да давате на всеки поотделно цел за атака, да използвате специално умение и т.н. И постоянно трябва да се съобразявате с целите на играта.

Бонуси и нещица по картата

Също както при някой шутър, тук-таме из нивото има пръснати бонусчета, делящи се на 4 групи. Във всяка от тях влизат 4 определени предмета. Те могат да ви помагат (4х щети, невидимост, удвояване на здравето, щит и т.н.) или да прецакват врага по един или друг начин (от намаляване на бронята и скоростта му, до нанасяне на преки щети върху избраната единица и всички наоколо).

Освен тях на картите ще срещнете и два типа сгради. Първата е електроцентралата. Тя не оказва пряко влияние на играта, но ако бъде взривена – противникът няма да може да произвежда нищо за около 15 секунди, пък и самият взрив е достатъчен, за да смели всеки, решил да си седи кротичко в базата с всичките си войски и да пази флага. Това ми напомня, че ако си падате по дефанзивна игра и Tower-защити – Arena Wars не е вашата игра.

Втората по-важна сграда е фабриката за ъпгрейд – можете да подобрите само една единица, но веднъж сторено, това ще повлияе на всички юнити от типа й. Яките единици имат повече “здраве” и нанасят повече щети от нормалните си варианти, струват същата сума, а специалното им умение става по-мощно (например танкът получава второ оръдие, берсеркерът нанася щети в конусовиден радиус, а не по права линия и т.н.). Унищожат ли сградата – губите ъпгрейда и трябва да направите нов. До всяка база има по една фабрика, така че максимумът ъпгрейди, които можете да направите, е два.

За очите – с любов!

Arena Wars има доста качества, но основното й предназначение – да е достъпна за голям брой хора и да върви плавно в мулти, я е ограбило от визуална гледна точка. Наистина всичко е триизмерно и има Zoom, но играта е някак безлична – единиците са добре моделирани, но се движат леко сковано и целият пейзаж е доста еднообразен. Не че му липсват предмети – просто я няма тази шарения, присъща на WarCraft III, с която повечето сме свикнали. От друга страна, арената си има нет код – трепач и дори на дайл-ъп с около 3-4 килобайта в секунда можете да играете.

В общи линии това е най-важното. Една нелоша игрица с перфектна мулти идея и геймплей, базиран на микромениджмънта на юнитите ви. Все пак малко по-голямото разнообразие на последните би подобрило значително картинката. Ако бяха сложили и някакъв по-свестен сингъл, щеше да е добре. Дано се сетят за втората част. Честно – не смятам, че тази игра може да се конкурира с някой от титаните на RTS сцената, но все пак си остава един добър опит.

Автор: Георги Панайотов