Arcatera

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 21 окт. 2000

Появата на тази игра ще създаде много различни мнения, а може би и спорове сред почитателите на RPG и Adventure, но също така ще постави някои нови изисквания за бъдещите проекти в жанра. За мен тя бе една много приятна изненада и чудесно запълни /и продължава да запълва/ паузата между Icewind Dale и така жадно очаквания Baldur’s Gate II.

Макар че използвах за пример две от игрите на Interplay, не означава, че Arcatera прилича на някоя от тях. По-скоро се доближава по удоволствието, изпитвано по време на игра. И ако това не ви е достатъчно, за да побегнете нетърпеливо към най-близкия магазин на PC Mania и да си купите играта /на оригинално CD разбира се :)/, можете да се отпуснете в някое кресло стол, диван, легло, тоалетна чиния, пейка в парка или друго приспособление за сядане и да дочетете статията, за да разберете какво ми дава основание да похваля толкова много неизвестната игра на не много популярната германска фирма Westka.

Arcatera е игра-хибрид между RPG и Adventure. Ако си спомняте страхотната хитова серия на Sierra – Quest for Glory /…ех младост, младост…/, ще успеете да си представите какво представлява отрочето на германските ентусиасти в жанрово отношение. Прилика между двете игри се забелязва още щом стартирате Arcatera. И тук, както и в безсмъртната серия на Sierra, ще имате възможност да избирате с какъв точно герой да изиграете предстоящото приключение. Разликата е, че в първообраза на американците изборът беше между трима герои, докато в съвременния немски вариант той е увеличен на четири, като класовете са добре познатите ни от множество останали игри: боец, крадец, магьосница и монах. Всеки от тях има слаби и силни страни и играта си струва да се изпробва с всичките четири възможности, но независимо от вашия избор в пътешествието си ще срещнете останалите персонажи и ще можете да присъедините към групата си до двама от тях /до момента съм успял да придумам само магьосницата, но продължавам да се надявам да примамя и боеца, а монахът… да прави каквото ще/.

В началното филмче на играта /което е ново при всеки от героите/ вие напускате дома по различни неприятни причини и се озовавате пред стените на града Сенора /Senora/, където сте посрещнат от мистериозно появил се старец. Той ви просветлява по въпроса, касаещ ситуацията на града. Вие разбирате, че Сенора си е имала проблеми с бандата на безмозъчен, безскрупулен убиец, който за (не)щастие на градското население е хвърлен в затвора и подменен от още по-безскрупулни и на всичко отгоре добре организирани благородници, наречени Тъмните лордове. За капак на това някой взел, че откраднал и скиптъра на принца на града. И разбира се, както вече се досещат по-прозорливите, на вас се пада честта да оправите цялата тази каша!

Какво толкова? – казвате си, – малко ли пъти сам-самичък съм спасявал света, та сега да се изплаша, когато става дума само за някакъв си град! Каквото и да става накрая все ще се справя! Да, ама не. Приятно ме изненадва обещаният /да си призная не съм стигнал все още до края/ отворен финал. Има цели десет /да го напиша ли и с цифри – цели 10/ варианта, предвидени за край на вашето приключение. И познайте! Само около три са щастливите /злорада усмивка вече пълзи по устните ми/. Ами такъв е животът, ще ви отговоря още преди да сте възнегодували. Какво по-хубаво от игра с неизвестен край! Иначе как ще седна да я изиграя втори, че и трети, четвърти и т.н. път? Бихте ли дали парите си за игра, която се изиграва веднъж, и после всичко ви е ясно? Не, разбира се!

Ще я вземете от приятел, който вече се е излъгал да си я купи. Това именно беше един от проблемите на приключенските игри и може би по тази причина имаше застой в развитието на жанра, накарал скептиците да го обявят за мъртъв /ама те не знаят, че който копае гроб другиму…/.

Явно момчетата /и момичетата?/ от Westka са усетили това и са създали игра, която е като самия живот – няма нищо сигурно, няма гаранции за успех, няма хора, които да са се родили от фантазията на gamemaker-ите с една единствена задача, а именно да ви помогнат в изпълнението на мисията, зададена ви от същите gamemaker-и. Не сър, тук няма да видите нищо такова. Сенора живее свой собствен живот. Хората не очакват вашето идване, а съвсем “неучтиво” си вършат собствените работи, като напълно забравят да спрат, за да можете да ги заговорите, ограбите или да им направите други такива приятни неща. Движат си се гадинките без въобще да ви забелязват, а не стига това, ами и са подвластни на моментното си настроение – веднъж са мили с вас, а малко по-късно вече са готови да ви налетят на бой, ако не спрете да им досаждате с тъпите си въпроси.

Това придава неповторимо очарование на света на Arcatera. В началото привидната неяснота на положението може и да ви обърка малко, но в никакъв случай не се отказвайте – ще загубите нещо наистина добро. За да ви се изясни ситуацията и да понаучите кои са силните на деня в Сенора, ще ви се наложи да разговаряте с колкото се може повече герои /NPC или non-player character/, а тяхната бройка е число, близко до сто.

И докато сме на темата за разговорите, нека да спомена за друга новост – когато заговорите някой NPC, на екрана се появява прозорец с възможните въпроси, както и малък портрет на персонажа. Именно под този портрет се намира новостта, защото ще можете да видите какво е отношението на човека (съществото) срещу вас, както и мерило за търпението му /patience/ – колкото пункта има показани, на толкова въпроси той ще отговори. Даден е и още един показател, който отчита възможността на NPC-то да се ядоса и да подходи съвсем грубо с вас, ако не престанете с въпросчетата, така че не пропускайте да следите показателя за irritat, за да не си изпатите. Към серията от въпроси за различни събития, хора и т.н. са добавени съвсем травиални теми на разговор, като въпрос за името на човека срещу вас, подхвърляне на комплимент или обида.

Както и в живота, ще можете да правите каквото си поискате – да крадете, да се сприятелявате и карате с всеки жител на Сенора, но имайте предвид факта, че това неминуемо оказва влияние на развитието на играта. Можете да си навлечете нечий гняв и този човек не би ви помогнал за нищо на света. Можете и да ядосате цяла тълпа от хора и да се окажете в нелеката задача да сте с изваден меч срещу многократно превъзхождащ ви по брой противник, а всъщност да сте искали да пребиете само един от тях или да сте пожелали /без никакви лоши чувства, разбира се/ да заколите едно от размотаващите се бездомни кучета или безстопанствени прасета. Такъв е светът на Arcatera! На моменти даже може да бъде малко скучен, но дори това не бих споменал като сериозен минус.

Всеки от главните герои си има своя собствена история и е в Сенора в преследване на свои собствени цели. За историята им ще ви информира интрото на играта, така че няма да ви отнемам от времето с излишни разкази. Само ще ви кажа, че всички те са обединени от общата цел да разкрият тайнствения култ на “Черното слънце” /Black Sun/ и имат на разположение три седмици, за да сторят това и да видят един от десетте финала на играта. Боецът и крадецът са двамата герои с предпочитания към хладните оръжия, докато монахът и магьосницата разчитат предимно на магическите си способности. Ако питате мене, крадецът е най-пълноценният образ, макар да не може да използва някои оръжия, както и никакви магии (да, ама и аз не знам такива :)).

Освен увлекателна история, играта има и доста приятен интерфейс, който ще ви помогне да я възприемете добре и да изпитате удоволствието, което изпитах аз.

Първоначално Arcatera се появява като игра от типа Pen-and-paper /лист и хартия/, създадена за лично забавление от момчетата /и момичетата?/ от Westka по модел на Dungeons&Dragons. Чак след това тя се реализира едновременно за PC и Dreamcast. За целта тя, разбира се, претърпява определена деформация. Голяма част от действията при битката се прехвърлят в ръцете на компютъра, а на играча му остава само задачата да посочва кой с какъв противник да се заема и какви магии да се използват. Боят протича в реално време, но винаги може да бъде спрян в положение на пауза, за да зададете нови команди на своите герои. Ако сте играли Baldur’s Gate или друга от последващите игри в света на Advanced Dungeons&Dragons, тази система ви е позната, ако ли не, бързо ще свикнете с нея. Всички останали действия също могат да бъдат осъществени с помощта на мишката. Предвидени са и кратки команди от клавиатурата, за да ви улеснят допълнително. Системата на магиите е уникална и ще трябва да свикнете с някои непознати от други игри заклинания. Внимателно прочитайте описанията, за да не се озовете в “небрано лозе” с куп ненужни магии насред гадни типове, които, поглаждайки големите си сопи, ви уверяват, че не са коледари.

Интересно е решено взаимодействието на героите в групата ви. Можете да укажете как точно да се групират, разделяйки ги в подгрупи от по един или двама. Всеки по този начин може да бъде на съвсем друго място и да изпълнява различна роля – да спи и възстановява сили, докато колегата му вършее из града и околностите в търсене на улики за всеки един от случаите. Това ви дава възможност да не прекъсвате разследването, ако сте закъсали откъм време, т.е. ако наближава краят на третата седмица.
Важен въпрос за решаване ще е намирането на пари. Отново имате пълна свобода на избора – да откраднете, да продадете вещи, да проституирате!!! Убийте някого и ще имате възможност да го оберете, но рискувате да ви задържат под стража /за убийство, не за мародерстването/. Но дори тогава играта ще продължи – в затвора. Всеки проблем може да бъде решен по няколко начина и няма правилен, тъй като с всяко ваше действие светът се променя, така че това, което до преди малко е било най-доброто решение, вече е най-краткият път до провала.

Инвентарът на героите ви е ограничен според физическите им сили, но за сметка на това притежава “собствен интелект” и успява да се пренарежда сам и да запълва всяко празно местенце.

Графиката има една цел – да доставя наслада за окото. И в голяма степен се справя с тази си задача. Заобикалящата ви действителност е 2D, а самите герои са 3D. При движения вашият човек се превръща в грозна маса от цветни пиксели и това е единствената ми забележка към визията, но какво да се прави, така се избягват големите системни изисквания и се дава възможност на повече хора да се насладят на играта. Комбинацията между 2D и 3D внася малки неудобства като ограничава движението на героя по екрана, което ви принуждава да обхождате с курсора на мишката много внимателно екрана в търсене на всички възможни посоки, за да не пропуснете някое по-закътано местенце.

Звуците са на нужното ниво. Всеки персонаж е озвучен от професионален актьор, говорещ много разбираем английски /защото е германец/. Специално за играта е написана и песен от неизвестен за мен изпълнител, но бих казал, че може да съперничи на много от филмовите парчета. Струва си заради това да постоите в менюто за опциите на играта и да я изслушате до край /освен ако не сте фенове на Кондьо и компания ;-)/.

Arcatera е много добро попадение за всички любители на ролевите и приключенски игри и си струва да загубите няколко дена в нейния свят. Към малкото слабости ще трябва да спомена бавно развиващото се действие, което би могло да откаже по-нетърпеливите още в самото начало, както и малко “непослушния” курсор на мишката, затрудняващ на моменти взаимодействието с предмети и NPC или преминаването в друг сектор на картата. Все пак на фона на  положителните страни скоро ще престанете да забелязвате тези незначителни слабости.

Моят съвет ли? Намерете и изиграйте играта! Ще изживеете нещо наистина ново. Ще си припомните класическите QFG I-V на Sierra, както и по-неизвестната Lure of the Temptress и ще изпитате удоволствието, което, ако сте играли споменатите стари игри, вече познавате. А сега е време да се връщам в играта и да спася това нещастно градче, наречено Сенора. Кой знае, може и да се засечем някъде по мизерните му улици или в по-баровските квартали по центъра на града.

Автор: Иван Атанасов