Apotheon

Гръцката митология е  повече от добре представена във видео игрите чрез култовата поредица God of War, но тази вселена е толкова богата на образи, герои и събития, че със сигурност можем да намерим време да се насладим на още една игра, която използва именно пантеона на Олимп за основа на своя сюжет.

Всъщност Pantheon не би могла да бъде по-различна от God of War – докато PlayStation хитът е високобюджетен проект на голямото студио Sony Santa Monica, Apotheon е продукт на малкото инди студио Alientrap; докато приключенията на Кратос се развиват в богата и динамична 3D среда, тук става въпрос за 2D платформър. В едно нещо обаче двете заглавия си приличат –

и двете са добри игри.

Apotheon представлява екшън платформър в стил Metroidvania, който ни разказва историята на Никандреос – древногръцки войник, комуто боговете на Олимп са обърнали гръб. В този труден за него момент се появява Хера, която му предлага решение на проблемите, стига да е съгласен да се обърне срещу самия Зевс. Забъркан в божествените интриги, Никандреос се отправя на митично приключение, което ще го срещне и с други божества като Деметра, Апoлон и Хадес.

Играта определено взима насериозно темите, които разказва и вместо да сведе всичко до един безпаметен екшън, тя представя различните персонажи с доста дълбочина. Аполон е егоистичен и самовлюбен, докато Деметра пък е загрижена и внимателна, а Посейдон е вечно гневният и кръвожаден повелител на моретата. Така светът на играта става значително по-дълбок и комплексен и е интересно, че дори в един типично аркаден жанр като 2D платформърите, може да се създаде по-колоритна вселена. Всички тези персонажи се преплитат в една историята, която завършва по доста ефектен начин.

Като геймплей, Apotheon се обляга на рамката, заложена от двете легендарни конзолни поредици Castlevania и Metroid. Имате една голяма карта с различни отклонения и нива, като във всеки един момент играта ви указва къде трябва да отидете. Освен това обаче има множество странични помещения, зали и скрити входове, достъпът до които ви осигурява допълнителни предмети или пари. Картата не е чак толкова голяма и не би трябвало да се чувствате изгубени, което е голям плюс за онези, които не са свикнали с Metroidvania дизайна.

Освен това играта периодично редува основните задачи с нови предизвикалетства,

което поддържа геймплея свеж. В един момент ще се борите с огромни пазители, докато в следващия ще бягата от облак стрели, а някои моменти от битките с босове са замислени наистина много хитро. Впечатление прави схватката с Артемида, както и пъзела на Атина. Тези моменти са свързани с конкретните характеристики на боговете и предлагат доста интересни дизайнерски виждания.

В своето приключение Никандреос има на разположение различни оръжия (мечове, копия, бомби) и умения, с които да елиминира враговете си. Те пък са представени в няколко основни типа, някои тежки и бавни, други леки и пъргави, трети летящи. Оръжията имат традиционни силни и слаби страни, като един меч е смъртоносен на близко разстояние, а копието е за предпочитане, когато се борите с врагове от разстояние. Благодарение на възможностите за ъпгрейд на оръжията и броните битките са доста разнообразни, но проблемът понякога идва от управлението. Битките невинаги са интуитивни и се случва играта да не отчете ударите, които нанасяте. Освен това самите схватки не са особено трудни и през по-голямата част от играта можете да си проправите път с бясно натискане на един или друг бутон. Apotheon услужливо ви предлага и доста елексири, с които да възстановите здравето на героя си, затова не бива да се притеснявате много за успеха. Това е и може би най-слабата страна на играта – въпреки разнообразието от оръжия и ъпгрейди, битките не са достатъчно динамични и интересни и определено можеха да се възползват от малко повече комплексност. Много от нещата, които може да придобиете в хода на приключението, като капаните за мечки например, никога не намират конкретно приложение.

По отношение на визията, Apotheon малко напомня на Outland –

друг 2D екшън платформър със силна графика и артистичен дизайн. Очевидно е, че създателите на играта са искали да възпроизведат стила и визията на древногръцките митове и са успели по доста забележителен начин. Контрастът на цветовете е впечатляващ и в един момент може да се биете в мрачна гора, след което да с епренесете пред блестящите порти на Олимп. Моделите на героите са двуизмерни, което създава естествено сходство с начина на тяхното изобразяване в Древна Гърция, но освен това има и интересни по-сложни модели, които малко разчупват визията. В добавка озвучението е друга силна част от презентация, като чуваме гласовете на ветерани, познати от поредици като Fullmetal Alchemist и Smash Bros.

Основните черти, които характеризират Apotheon са приятен и геймплей,

ненатрапващ се дизайн и много добра аудио и видео презентация. Като голяма пропусната възможност трябва да отбележим това, че битките често могат да бъдат принизени до натискане на един бутон вместо да се възползват пълноценното от разнообразието от оръжия и умения, които може да придобиете в хода на играта. Metroidvania елементите са развити добре, без в същото време да са прекалено объркващи за начинаещите в този тип дизайн. На моменти играта има технически проблеми като крашове и спад в кадрите в секунда, което вероятно може да се обясни с факта, че това все пак е инди проект. Със сигурност усилията на Alientrap можеше да  отидат към създаването на-комплексен геймплей, но и в този си вид Apotheon е стойностен 2D платформър, който заслужава внимание.

Оригиналния ключ на играта ни беше осигурен от www.fast2play.bg – където можете да намерите дигитални ключове за всички платформи. 

Автор: Александър Рангелов