Anno 1701: The Sunken Dragon

За първи път се запознах с немския Anno франчайз, не от монитора на РС-то си, а от дисплея на мобилния си телефон. Странно, нали. Един прекрасен късен следобед, обзет от скука и убеждението, че компютърна игра не може да портната успешно в Java среда, си я намерих, заплатих и разцъках. И ми беше интересно – в общи линии първия случай, в който батерията ми пада от пълен заряд до нула само с 1 игра. Това ме наведе до следното заключение – не са важни платформата и хардуера, важни са качествата на игра. Anno 1701: The Sunken Dragon е вторият експанжън на цивилизационен сити билдър, който Ubisoft ни предоставя. Доста добре, при положение, че жанра кучетата го яли. Също както и в The Settlers: The Eastern Realm играта ни пренася в загадъчния и екзотичен далечен изток.

Свързващият елемент

Основният недостатък на първата Anno 1701 беше добре развитата и разказана кампания. Играта просто нямаше такава и разчиташе на фантазията на феновете си, да се вживеят в сетинга й и сами да си измислят история. Това се хареса на някои, но повечето (и аз в това число) се чувстваха леко ограбени, незадоволени – все едно ни сърбеше някъде, където не можем да се почешем. Създателите на играта са се вслушали в жалбите, разпрострели се по форуми и чатове и фокуса в Anno 1701: The Sunken Dragon пада върху кампанията. Тя е и най-голямото нововъведение в поредицата.

Кампанията съдържа около 11 мисии доста дълги и интересни мисии. Всяка една от тях разказва и развива историята на безименен герой (до момента, в който не го кръстите в профила си), чиято роля се поема от вас. Той напуска родното си европейско градче, с джоб, пълен с пари, глава, фрашкана с идеи, и яке, тъпкано с бълхи, и поема на дълъг път по море. Финалната му дестинация е Изтока. Стар негов приятел, му е намекнал, че го очаква интересна и опасна задача (как да не ги харесваш съспенс създаващите геймклишета?). Естествено, нашият пич не вдига гълъбите, за да прекоси два континента само заради разходката. Крайната цел на вашето пътуване е натрупването на неприлично голяма сума кинти, която да се опита да изхарчи докато е жив.

Въпреки че историята е с коефициент на оригиналност, колкото патица на заледено езеро, самото й присъствие вече е голям плюс за играта. Освен това авторите на Anno са се опитали да я разчупят, вкарвайки изненади и (не)очаквани обрати. Браво за труда, те не са виновни, че претръпналите ни геймърски мозъци все по-трудно се впечатляват. Запазени са класическите Anno елементи, като откриването на нови земи, застрояването на селища и колонии, търговията помежду им и военните действия. Над всеки един от тези елементи пък се акцентира в различни мисии, което пък ще остави по-свободолюбивите геймъри леко недоволни (налага им се темпото, вместо те да го определят), но в крайна сметка всеки получава това, което желае. Освен това не са направени глобални промени по геймплея на поредицата, и за това прескачащите от елемент на елемент мисии създават чувство за динамика и фън, а това е най-важното за една игра.

Освен стандартните задачи, всяка една мисия е буквално бъкана с допълнителни задачки и субкуестове – иди на еди-кой си остров и го завладей или прекарай търговски отношения с еди-кой, приспи доверието му и го унищожи. Тъй като всяка мисия е сравнително дълга – отнема около час и половина до 3 за последните, с допълнителните мисии можете да прекарате цял ден пред една карта.

Всяко начало е трудно

Както и в другите Anno игри, ще стартирате приключението си с малка лична държава без оръжия, без производство, без нищо – голи като пушка. Първите ви усилия ще бъдат насочени към колонизацията на най-близките острови и земи, тъй като света на Anno още не се е оправил от библейския потоп и островния лендскейп преобладава. Всяка колония ще ви носи определени ресурси, но и ще изисква такива. За да ви е интересно и да има интрига в цялата история, освен вас на другите острови са разпръснати компютърно управлявани играчи, които също развиват държавите си. И ако се замотате прекалено много с микроменджмънта, можете да стигнете до неприятни срещи с техните флотилии, навеждащи ви на мисълта, че 5-годишният рисърч за нови марки вино, тотално не си е струвал в сравнение с подобряването на далекобойността на оръдията. Крайната ви цел е да изнесете останалите играчи от картата, като единствено от вас зависи дали ще го направите с подкупи и съюзи (играта се превръща в икономически симулатор) или със силата на барута.

Извън колонизацията, експанзията и акумулирането на ресурси отново ще можете да се възползвате от уменията на специалните си агенти. Всеки един от тях не може да спечели играта, но доста помага в тази посока. Bomber-ът например може да гръмне произволна сграда на врага ви, а Отровителя превръща кладенци и водоеми в малки смъртоносни басейни. Освен тях ще можете да влияете на морала на лошите с Демагога, да събирате подробно инфо за останалите играчи с шпионина или да грабите от съкровищницата му с джебчията. В същото време, постоянно трябва да се грижите за търговията си и да се пазите от пиратски набези, а по-озлобени от азиатските, трудно се намират.

Финални щрихи

Последното най-голямо нововъведение в поредицата е редакторът за карти. Имаше три различни едитора в оригиналния Anno 1701, а сега експанжънът добавя и т.нар. world editor, позволяващ ви да създадете собствена кампания. Както и първите мод инструменти, и този е с доста приветлив интерфейс, така че на са ви нужни кой знае какви хакерски умения, за да направите сносна карта.

Уви, графиката е останала непроменена. И въпреки че Anno беше една красива игра преди около година, сега вече се усещат недостатъците на използвания енджин. Новите елементи и украси, в типичен азиатски стил, както и феноменално добре изглеждащите водни повърхности до някъде спасяват положението, но при следващия Anno определено трябва да се мисли за подобряването на визията на играта.

Автор: Георги Панайотов