Ancient Wars Sparta

“Ако съм създал благоденствие за всички хора, това ще е моят паметник, ако не съм – няма да помогнат и всички статуи на света” – Агесилай, велик спартански цар.

Античността никога не излиза от мода. Особено сюжетите, посветени на Спарта – градът, в който всеки мъж бил воин, отгледан в казарма и отделен от майка си, след като е навършил седем години, градът, в който мъжете презирали телесните удоволствия и живеели за честа да загинат на бойното поле. Ако искате да се почувствате такъв, можете да отворите прозореца и да извикате с цяло гърло – това е Вивате-е-е-л. 🙂 Но ако сте по-срамежлива натура, просто сложете диска с Ancient Wars: Sparta в устройството и започнете инсталацията.

Гледахте ли филма 300? Подозирам, че малко от вас са предпочели торента пред киносалона. Защото подобни зрелищни продукции не са за 17-инчовия вкъщи. Именно за него обаче е създадена тази игра, вероятно пусната малко след премиерата на холивудската суперпродукция с цел да попривлече от феновете на злощастния цар Леонид. Ancient Wars: Sparta обаче няма нищо общо с

историята за тристата спартанци

дали живота си на Термопилите, за да опазят родния си град от пълчищата на Персия. Но пък явно разработчиците са искали много да направят своя Age of Empires. И в много отношения са успели.
Все по-трудно става да се пише ревю за реалновремева стратегия, защото всички те все повече започват да си приличат. Дали темите се изчерпват или на сценаристите на игрите нещо им куца въображението, ми е трудно да кажа. Но от друга страна, то и екшъните например са с доста сходна фабула, но това не пречи киносалоните да се пълнят при да кажем Спайдърмен 3 и то по същия начин, както при Спайдърмен 1.

Преди да разкажа за самата игра, искам да ви предупредя, че тя е доста гладна за ресурси, така че минималните й изисквания никак не са минимални. Ако сте с 512 RAM, дори и да имате 256 МВ видеокарта, гаранцията че ще ви сече, е стопроцентова.

В Ancient Wars: Sparta можете да се превъплътите във военачалник, който ръководи на армиите на три велики древни народа – Спарта, Персия или Египет. Играта има и някои заемки от RPG-жанра заради възможността да екипирате частите си с различни оръжия. Трябва да изпълнявате различни мисии, за да достигнете до победата, като разполагате и с няколко персонифицирани герои, които обикновено трябва да опазите живи до края.

Трябва да кажа, че заглавието не превъзхожда с нищо други негови побратими от жанра. Няма нововъведения, нито оригинални хрумвания. Изключение са може би способността да пленявате конете на вражеските войници, след като ги убиете, и да качвате на тях избран от вас солдат от армията ви, както и че можете да дадете на стрелците си мечове и да ги пратите в центъра на битката. Предвидено е да разнообразявате войската си с оръжия за далечен бой, за близък бой и с щитове.

Расите са много добре балансирани

Основната сила на спартанците е пехотата, на персийците – бойните слонове, а на египтяните – катапулт, изстрелващ масивно кълбо стрели. Стратегическата част на битките обаче е на светлинни години от тази в Medieval II Total War например. Причина е, че веднъж вкарани в битка, войниците ви не могат да се разполагат адекватно в определени части на бойното поле, а буквално всеки коли всеки. Така, ако имате воини ветерани, не можете да ги предпазите – те се бият с групата, докато убият всички или бъдат убити. По този начин единствената ви стратегия в сражението е да пращате още и още бойни единици в него.

Неприятно е и че самите нива са доста ограничени като територия. Вместо да можете да бродите из картата, вие просто ще следвате няколко (най-често само един) предначертани пътища до селището или укреплението на врага. Морските битки също не са особено сполучливи. В Rise & Fall абордажите изглеждаха значително по-правдоподобни. Корабите са огромни и тромави и в трите си разновидности – транспортен, разузнавателен и боен.

Голям плюс е

трофейната система

в играта. Можете да събирате и използвате оръжия от убитите врагове, както и да обирате машини и плавателни съдове.

В играта не е предвидена възможността за самоуправление на селищата. През по-голямата част от времето ще трябва да обръщате внимание на организацията на града. Ресурсите – дърво, злато и храна – няма да бъдат събирани от селяните, ако не ги наглеждате и постоянно да указвате кой какво да прави. Иначе работниците просто ще се шляят по картата с една въпросителна над главата си. Друг проблем е създаването на армия и сгради. Строенето е много тромаво и мудно и се осуетява от постоянните набези на врага.

Графиката на играта обаче е доста добра и аниматорите очевидно са се постарали. Тя превъзхожда повечето реалновремеви 3D постижения. Всяка от културите е представена с типичните й черти и особености. Прави впечатление, че вградените видеоелементи са леко грозни, поставени до изпипаната графика. Звуковото оформление също не блести с нищо. Изкуственият интелект нерядко може да ви подразни, затова е препоръчително да играете в мултиплейър, където няма да се срещате толкова често с него. 🙂

Въпреки многото критики, които изказах, ви препоръчвам това заглавие. Ако искате да се върнете 2500 години назад във времето и сте добронамерени към опита на Eidos да разнообразят RTS жанра, ще се забавлявате от сърце.

Автор: Свилен Енев