Amnesia: The Dark Descent

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 27 сеп. 2010

Непрогледен мрак. Газовата лампа в леко треперещата ви ръка разпръсква светлина, колкото да виждате непосредствено пред себе си. Във въздуха се носят странни звуци, а тъмнината ги превръща в още по-страшни и изкривени от собственото ви въображение. Внезапно някъде отпред се чува ясно отчетливия звук на тътрещи се по пода нозе. Инстинктивно спирате и се прикривате зад една колона. Шумът обаче се усилва и сякаш идва право към вас. Още миг и чудовището ще се изправи пред лицето ви с нокти, насочени към шията ви. Какво ще направите? Може би е време да използвате помпата, която така грижливо сте пазили до момента?

Не и в Amnesia! 

Ако има едно нещо, което трябва да знаете за новата игра на Frictional Games е, че в нея нещата не се решават със стрелба. Resident Evil 5 например е страхотна игра, но в момента, в който направите няколко ъпгрейда на арсенала си, хорър елемента просто отива на кино, заменен от здрав зомби екшън. Тук не е така. Почти всяко чудовище, което срещнете по пътя си, е в състояние да ви убие, поради което вашата най-добра стратегия е бавното придвижване и търсенето на укрития, където да намерите убежище.

Всъщност това може да се очаква, ако сте запознати с някоя от игрите с марка Penumbra, които отново са дело на Frictional Games. Атмосфера, пъзели, мрачна история и бавноразвиващо се действие, които ви потапят в играта – това е запазената марка на иначе скромното шведско студио. Действително Amnesia: The Dark Descent няма да допадне на всеки вкус. Играта се движи бавно, прекалено тъмна е – и в буквален, и в преносен смисъл – арсеналът ви е ограничен, а пъзелите понякога могат да ви затруднят значително, особено в относително редките случаи, когато играта не ви подсказва какво точно и защо трябва да направите. Но ако сте истински любители на хорър игрите и то в техния най-чист и вече позабравен вид, Amnesia ви чака.

Стъпете напред в мрака

Както подсказва и заглавието, в играта поемате ролята на Даниел – мъж, който току-що се е събудил в зловещия средновековен замък Брененбург в Прусия, но няма никакъв спомен защо се е озовал там. Той помни само името си и това, че е преследван от някого… или нещо. Историите с амнезия не са от най-оригиналните, но начинът, по който е представено приключението в The Dark Descent, е изключително сполучлив. Скоро Даниел ще научи, че причината за загубата на памет се крие поне отчасти в него самия – „Аз избирам да забравя!”, се казва в една от бележките, написани от самия него, на която се натъква по-късно.

Защо?

Когато една игра разчита толкова на история и атмосфера, трябва да внимаваме много, за да не развалим удоволствието от предстоящото изиграване. Достатъчно обаче е само да кажем, че шведите са големи фенове на класическия хорър автор (думата „писател” просто не е достатъчно силна за това, което излиза изпод перото му) Хауърд Филипс Лъвкрафт. Всеки, който някога се е докосвал до творбите му, знае какво имам предвид. Бях някъде на 10 или 11, когато прочетох „Сянка над Инсмут” и това до ден днешен е един от най-мрачните спомени от детството ми. За разлика от Стивън Кинг например, който работи повече с метафори и е в състояние да изпише дузина страници, преди да представи злото, ужасът на Лъвкрафт буквално те сграбчва за гърлото от първия ред и не те пуска до последната страница. Гротескни образи, зловещи сцени и чувство за буца в гърлото – всичко това е характерно за Лъвкрафт и неговата хорър митология.

Но да се върнем към играта. Няма да е преувеличено да кажем, че историята в Amnesia наистина ви дава възможност да влезете под кожата на героя си. Вие не само управлявате ръцете и краката му, но постепенно разкривате заедно с него това, което се е случило. Чувството за безсилие и уязвимост ви обхваща още в първия момент и няма да ви пусне до края. Точно това е начинът, по който авторите на Amnesia искат да възприемете тяхната игра. The Dark Descent не просто се играе, тя се усеща. Подобно на Penumbra, в нея няма истински битки. Всяко от злокобните чудовища, което Даниел среща по пътя си, може да прекърши нишката на живота му само с едно движение на кокалестата си лапа. Даниел не е супермен, той е просто един крайно объркан човек, поел най-мъчителното пътуване – това към дъното на собствената си душа.

Нещо за геймплея

По принцип когато пиша за някоя игра, отделям най-голямо място именно на геймплей елементите. Но Amnesia не е просто „някоя” игра и притежава съвсем различни достойнства. Все пак тя се играе от първо лице, като WASD клавишите определят движението на героя, а с курсора на мишката може да се оглеждате около вас. Всеки път, когато той попадне върху предмет, с когото може да взаимодействате, курсорът се променя, изобразявайки съответното действие. Даниел може да скача и да пълзи, което е задължително на определени места. Изпълняването на действия, характерни за платформър, от първо лице винаги е малко тегаво, но управлението е достатъчно интуитивно, за да не ви подразни.

Като геймплей Amnesia е комбинация между приключение и сървайвъл хорър, в което ще прекарате доста време, изследвайки тъмните подземия и коридори на замъка, събирайки предмети, четейки бележки и решавайки пъзели. Последните са запазена марка на Frictional Games и често включват физическото манипулиране на предмети около вас. Както вече споменах, битките тук практически отсъстват. В Penumbra беше същото, макар че в много редки случаи можеше да използвате някое оръжие. Не и тук. Най-доброто, което може да направите в ситуация с чудовище пред вас е да избягате или да се скриете. Светлината е ваш приятел, мракът – враг, който може да ви доведе до лудост. 

Вече ни ги правят такива

Очевидно Frictional Games са толкова вдъхновени от творчеството на Лъвкрафт, че са нарекли дори своя гейм енджин HPL Engine. Сега неговата втора и подобрена версия е тази, която задвижва Amnesia. В техническо отношения HPL 2 включва подобрено изобразяване на сенките и светлинните ефекти, които очевидно са изключително важни за игра от този тип. Въпреки че това е довело до завишаване на системните изисквания, Amnesia е напълно по силите на всеки един съвременен компютър.

Amnesia: The Dark Descent е игра-антипод на модерните заглавия. Днес хитовите игри разполагат с огромни бюджети; Frictional Games са работили с малко пари, но качествено. Големите хорър заглавия сякаш са забравили, че истинската им цел е да плашат; противно на името си, Amnesia успява да си спомни как точно се прави това. Много игри залагат на скриптирани сюжети, краят на които се вижда от километри; тук може да постигнете няколко различни края в зависимост от действията си. Издателите пръскат страхотни суми за реклама; шведите потърсиха само признателността на феновете. И я намериха – до май тази година тяхната квота за поне 2000 приоръдра на играта вече беше достигната и авторите удържаха на думата си да пуснат допълнително съдържание за играта.

Ами, това е. Amnesia: The Dark Descent не е игра за всеки. Ако обичате екшън и стрелба или търсите някое високобюджетно заглавие, което блести със страхотна графика, това не е вашата игра. Но ако искате да се откъснете от ежедневието и да попаднете в един мрачен свят, където всеки звук може да означава както отваряща се врата, която да ви отведе към спасителния изход, така и стъпки на приближаващ се враг, опитайте Amnesia. Ще ви хареса.

Автор: Иво Цеков