Alien vs. Predator

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Забелязали ли сте, че игрите, които са правени по хитови филми, обикновено се провалят с гръм и трясък или най-малкото остават в сянката на своя широкоекранен първоизточник? В повечето случаи големите очаквания на геймърите са попарени от драстичното разминаване между това, което са видели в киносалоните и това, което получават на екрана на своето PC. Сред редките изключения може би са заглавията на Lucas Arts, които пресъздават в компютърен вариант събитията от Star Wars.

Ако следваме желязната логика на тази неприятна тенденция, играта Alien vs. Predator би трябвало да е тотална издънка, тъй като е правена не по един, а по два филма. Отгоре на всичко всеки от тях си има и по няколко продължения – “Хищникът” с Шварценегер е двусериен, а “Пришълецът” на Джеймс Камерън се състои от четири части. Последният Alien дори е с отворен финал и може би в скоро време ще бъде продължен.

Застаряващият екшънгерой Арни пък участва само в оригиналния “Хищник”… Изобщо, когато чух, че ще се прави игра Alien vs. Predator, първоначалната ми реакция беше: “Ето, задава се поредната адаптирана боза…”

Слава богу, фирмата Fox Interactive, която е компютърното подразделение на филмовия гигант 20th Century Fox, ме опровергава със страшна сила. Alien vs. Predator е меко казано страхотен триизмерен екшън, който ще бъде оценен по достойнство от всички пристрастени към first person shooter-ите. Дори от недоошлайваната бета-версия си личи, че в случая си имаме работа с нещо наистина качествено. Колкото и да им се иска на някои хора играта да е hot обаче, все още има доста неща за доизкусуряване. Искрено се надявам, че Fox Interactive ще изчисти множеството бъгове до европремиерата на Alien vs. Predator, която е планирана за 11-ти юни.

Преди да разкажа за сюжета на игра трябва да отправя едно малко предупреждение към начинаещите геймъри. За тях тази игра може да се окаже горчив хап, който или ще ги накара завинаги да намразят пространствената патаклама, или най-малкото ще разклати сериозно тяхната нервна система. Alien vs. Predator е изключително трудна за овладяване и отгоре на всичко не поддържа функцията savegame. Точно тази функция опорочи триизмерните екшъни и направи голяма част от тях елементарни и скучновати. Така че, ако не сте постигнали съвършенство в триизмерната стрелба, очаква ви многократно преповтаряне на отделните мисии. А всяка от тях съвсем спокойно може да бъде включена в категорията

“mission impossible”

За сметка на това липсата на savegame възвръща позанемарената динамика на този тип игри и ще ви накара да бъдете доста по-внимателни и прецизни от обикновено. Просто и най-малкото разсейване може да ви коства живота във всеки един момент. Но не се отчайвайте, Fox Interactive няма да ви карат да бъхтите всеки път от самото начало. В Alien vs. Predator все пак можете да запомняте своята игра, но само между отделните нива. В общи линии този въпрос е решен по същия начин като в в Dark Forces и Jedi Knight. Т.е. Alien vs.Predator явно е предназначена предимно за пристрастените фенове на триизмерния екшън, тъй като вероятно само те ще могат да оценят нейното ниво на сложност…

Сега обаче да се върнем към сюжета на играта. Alien vs. Predator ще събере на едно място две от най-смъртоносните извънземни същества, които някога са се раждали в студията на филмовата компания 20th Century Fox. “Пришълецът”, известен също като ксеноморф, е изключително чуждопланетна форма на живот, която е крайно агресивна и е пригодена да оцелява във всякаква враждебна среда. Представителите на тази раса са перфектни машини за убиване, които могат да се придвижват безшумно и за части от секундата да разкъсват на парчета всеки свой противник. Дори ликвидирани, пришълците продължават да са смъртоносна заплаха. Тяхната кръв представлява висококонцентрирана киселина, която разяжда еднакво бързо както телата на земните войници, така и титановите им бронежилетки. Отгоре на всичко пришълците използват хората като гостоприемници за ембрионите на своите малки.
При раждането невръстните зверове разкъсват гръдния кош на човешките си жертви и предизвикват моменталната им смърт. Така че пришълците са една от най-страшните заплахи за земната цивилизация. Въпреки това обаче някои безскрупулни корпорации се опитват да ги превърнат в съвършено биологично оръжие. В своите секретни лаборатории представителите на тези фирми подлагат чуждоземните изчадия на такива експерименти, на чийто фон и доктор Менгеле би изглеждал като Майка Тереза…

“Хищниците”, известни и като “предатори” сред хората с ограничени познания по английски, са извънземни същества, които се славят с перфектните си ловни умения. Обикновено техните ловни трофеи са хората и пришълците. Въпросните “хищници” са изключително силни и издръжливи създания. Те използват и непознати за останалите раси военни технологии, което ги прави почти непобедими опоненти. Може би си спомняте как едно от тези същества изколи като на шега командоския отряд на Арнолд Шварценегер само и само да си направи колекция от техните черепи…

Действието на Alien vs. Predator започва в секретната база Пандора, където учените на алчна военна корпорация си правят най-различни генетични експерименти с “пришълци”. Крайният резултат е подобрена версия на до болка познатия ни ксеноморф. В един момент обаче всичко се обърква. Изглежда чудовищата нямат никакво намерение да си седят в лабораториите. Става ясно, че цялата база попада в лапите на пришълците. Военният персонал на Пандора е принуден да се спасява с бягство. Оказва се също, че в една от килиите е затворен и един “хищник”. Чуждоземният ловец е имал нещастието да се натъкне на земен патрул и след неравна битка попада в плен. В суматохата около бягството на пришълците обаче той също успява да се измъкне и решава да си го върне на своите мъчители.

Така започва

вашето уникално приключение

Имате възможност да избирате измежду три варианта на играта – с пришълец, хищник или колониален “морски” пехотинец. Всеки от тях е принуден да преодолява коренно различни препятствия по пътя към своята цел. Основната задача на пехотинеца е да замаже колосалния гаф на военната корпорация като взриви базата Пандора заедно с всички избягали пришълци и да се измъкне жив. “Хищникът” трябва да събере частите на своя космически кораб и да освободи гниещи из килиите на базата членове на своя клан. “Пришълецът” пък трябва да измъкне яйцата си от ръцете на хората, да избие всичко живо и да еволюира в по-висша форма, наречена Ксеноборг.

Всяка от трите раси изисква да прилагате абсолютно различен стил на игра. Fox Interactive и Rebellion твърдят, че са се постарали да балансират между силните и слабите страни на всеки вид, така че никой от тях да не доминира. Въпреки това обаче аз си имам особено мнение по този въпрос…

Ако обичате класическият триизмерен екшън, трябва да си изберете колониалния пехотинец. Той използва богат, но не особено оригинален, арсенал от автоматични оръжия, които правят пришълците на салата. Основното му средство за убиване е автоматичната карабина М-41А, която стреля с безгилзови патрони и разполага с подцевен гранатомет. Главният недостатък на това оръжие е фактът, че твърде често засича. Освен него пехотинецът може да се накичи с най-различни огнемети, самонасочващи се картечници, автоматични многоцевни оръдия от типа “Вулкан” и ракетохвъргачки. Космическият десантчик разполага и със скенер за движение, устройство за нощно виждане и нагръбен двигател. В повечето случаи обаче смъртоносният арсенал се оказва ненужен, тъй като пришълците се спотайват из най-тъмните кюшета и играчът често научава за тяхното присъствие едва посмъртно. Ще ви предупредя също, че не можете безметежно да стреляте, тичайки с автоматичното миниоръдие, както сте свикнали да го правите в другите триизмерни екшъни. Ако опитате да направите този номер, откатът може да ви хвърли по гръб.

“Хищникът” е физически най-издръжлив от трите враждуващи вида. Той може да изяде горе-долу два пъти повече бой от пришълеца и пак да оцелее. Неговият специалитет са устройствата за невидимост и автоматичното насочване на част от оръжията. Благодарение на тях той може да дебне противниците си от засада и да ги отстрелва, без те да разбират откъде им е дошло. Извънземните ловци разполагат и със специална енергийна кука, с която могат да се изкатерят до всяко място.

Слабото място на “хищниците” обаче е в захранването на апаратурата. Приспособлението за прикриване, почти всички оръжия и устройството за лекуване на рани черпят енергия от един и същи енергиен източник, а презареждането му не е никак лесна работа. Когато остане без ток, “хищникът” може да разчита само на своите обкичени с метални шипове юмруци, харпун и режещ диск. В повечето случаи обаче тези оръжия са крайно недостатъчни, за да противостоят на тежковъоръжените бодигардове в базата Пандора или на пълчищата “пришълци”. Така че макар да е силен, “хищникът” трябва да си пести мунициите.

Най-оригиналното нещо в Alien vs. Predator е

играта с “пришълеца”

Такова нещо в историята на триизмерните екшъни до момента просто не е имало. Това, с което чуждоземното чудовище превъзхожда своите врагове, е способността му да се катери с убийствена скорост по стените и таваните, без да пада. Обикновено играчът може да се движи така, че противниците му да не могат да го уцелят. Да си призная честно, аз все още не мога да свикна с пришълеца. Катеренето по стените и таваните може да ви докара такава морска болест, каквато вероятно не сте изпитвали дори при игра на Descent. Поне в моя случай пет минути са достатъчни да се почувствам като след първия рунд на професионален боксов мач. Въпреки това обаче играта с пришълеца си остава изключително новаторско хрумване. За жалост той може да разчита единствено на оръжията, дадени му от майката-природа: челюсти, нокти и опашка.

Това, с което най-вече ще запомня Alien vs. Predator, обаче е уникалната атмосфера, в която се потапя играчът. Отдавна не ми се беше случвало да се сблъскам с игра, в която наистина има качествен съспенс. Мрачните коридори, нервно примигащите светлини, писукането на скенерите за движение и съскането на пришълците в един момент направо могат да ви подлудят. В първите няколко часа твърде често ми се случваше да скачам от стола си, когато някое грозно чудовище внезапно ми се нахвърляше от тъмнината.

Единственото неприятно нещо в играта е, че е малко късичка. Основното приключение на всяка от расите е пет или шест нива. За сметка на това Alien vs. Predator е може би триизмерният екшън с най-много секретни операции. След като преминете основната част на играта на най-висока трудност, получавате достъп до още петнайсет бонус-нива -по пет за всеки вид. Не съм сигурен обаче дали ще са чак толкова много геймърите, които ще се справят с най-голямата трудност на Alien vs. Predator.

Автор: Момчил Милев