Alien Shooter: Vengeance

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 06 апр. 2007

Пълно мазало!

ОТ: M.A.G.M.A. Energy Corporation
ДО: Пехотинец 001
ДАТА: 2027.09.11

Корпорация M.A.G.M.A., лидер в областта на [s]прецакването на данъкоплатеца с безбожни цени[/s] на всичко, свързано с енергетиката, изисква присъствието ви в една от базите си в Калифорния, във връзка с възникнала там [s]оплетена до немай къде[/s] кризисна ситуация. Поради острия и внезапен недостиг на персонал в базата [s]причинен от избиването на всичко живо в нея[/s] вашите услуги са крайно необходими. Половината от заплащането, [s]което така и така няма да доживееш да похарчиш[/s], вече е преведено в банковата ви сметка, а другата част ще бъде трансферирана [s]посмъртно[/s] след успешното приключване на мисията, [s]но на твое място не бих се надявал[/s]. Успех в работата ви за корпорация M.A.G.M.A.!

Забележка: Като отваряте този e-mail, вие автоматично се отказвате от правото си да подвеждате под съдебна отговорност корпорация M.A.G.M.A. за всяка ситуация, която е довела до вашето мутиране, разчленяване, изкормване, изгаряне, дезинтегриране или смърт.

2+2=5?

На хартия, това е една нискобюджетна игра, изтървала времето си с поне пет години. Поне на хартия това е една леко грозновата, изометрична, линейна и повтаряща се джитка, която не би задържала нечие внимание за повече от няколко минути. Но само на хартия…
В действителност положението е съвсем различно. Отначало играта успешно успя да ме заблуди за качествата си. Подходих с лек скептицизъм, но успях да се откопча от нея чак след като я превъртях. В нея има всичко, което може да се желае от една адреналинова бомба – много стрелба, хиляди противници и никакво мислене – абсолютна гениалност, събрана на два диска! Но няма да се отплесвам в лигавщини, а ще го дам по-професионално.

Alien Shooter: Vengeance е една класическа ретро-игра, напомняща за онези, които преди много, много време разцъквахме на огромните аркадни автомати. В нея става въпрос за самосиндикално прекратяване на извънземна инвазия, стоварила се върху планетата ни благодарение на някой откачен очилат учен. В нея ще убивате – ще убивате толкова много, че след минута-две ще изгубите бройката на поразените противници, подът ще се превърне в зелено-червена локва от извънземна кръв и вътрешности, а гилзите по пода ще са достатъчни за направата на цяла дивизия немски танкове.

Започвайки кампанията, след като си изберете един от няколкото предварително създадени героя и нагласите специалното му умение (регенерация, нощно виждане, вампиризъм и т.н.), ще бъдете стоварени под нощното небе пред база, която е всичко друго, но не и приветлива. Управлението е елементарно – курсорът на мишката ви служи за мерник, а поради изометричната псевдо-триизмерна перспектива можете да се прицелвате само в кръг около себе си. Скоро се озовавате в неприветливите коридори на базата, а към вас са се затърчали безмозъчни чудовища, които си просят няколко изстрела в главата (ако имат глави де). И с това, общо взето, се изчерпват основните линии на геймплея. Наистина е толкова просто – в повечето случаи от вас се иска да стигнете от точка А до точка Б, избивайки всичко мърдащо по пътя си, и при възможност запазили всичките си крайници. Но това последното е по-скоро бонус.

Не се подвеждайте, че ще умрете от скука, докато играете – нищо подобно. Още от първите нива ще ви посрещнат вълни от всякакви паякообразни, скакалецообразни, калинкообразни и на-нищо-не-приличащи твари, срещу които не помагат никакви префърцунени тактики и стратегии – враговете ви разбират само от порядъчно количество метал в месата. Трудността на сблъсъците нараства постепенно във всяко едно от 15-те нива, като за цялото времетраене на мисиите ще избиете буквално десетки хиляди пикселизирани чуждопланетни нашественици.

Hack’n slash’n kill’n burn!

В играта са вкарани и леки ролеви елементи – твърде повърхностни разбира се, това все пак е hack’n slash, а не Baldur’s Gate. Няма да сбъркате, ако оприличите AS:V на някакъв клонинг на Diablo II, само че в бъдещето. Всяка убита гад ви носи точки опит и след определен брой вдигате ниво. Тогава получавате пет точки, които да разпределите между различните характеристики на героя си (живот, сила, интелект, умение в боравенето с даден тип оръжие и др.). Това е всичко, няма да ви боли главата от пресмятане.

За анихилирането на вражеската армия ще разполагате със сравнително богат арсенал, разделен в пет категории – пистолети, пушки, автомати, базуки и огневи/енергийни оръжия. Преди началото на почти всяка мисия ще можете да похарчите събраните в предното ниво пари на най-близкия терминал, от който да се сдобиете с въпросните железа. Всяко по-ново оръжие в своя клас е по-добро от предишното, така че и тук няма какво да му мислите много, просто купувате по-мощното. Проблемът е, че е почти невъзможно да съберете достатъчно точки в уменията за боравене с различните видове въоръжение, така че общо взето ще трябва да избирате към кои кремъклийки да се насочите.

Освен с всевъзможни пушкала и амуниции за тях, можете да се накичите и с разни други джаджи като фенерче или очила за нощно виждане (абсолютно задължителни), радар, аптечки и т.н. Важна роля играят имплантите, които увеличават различни показатели на героя ви и естествено – бронята. На ваше разположение е гардероб с диапазон от кожена наметка до огромен титаниев боен костюм-екзоскелет, задвижван с допълнителни двигатели, който е на практика неуязвим.

В режим “Оцеляване”

нещата стоят малко по-различно – там започвате само с гол в ръката пищов на терен от стотина квадратни метра, а навсякъде около вас се появяват извънземни на талази. Целта, както подсказва името, е крайно ясна и важна за личностното ви развитие. Това обаче не я прави лесно изпълнима. Ако умрете, се прераждате на същото бойно поле и продължавате, като можете да имате максимално пет живота. Някои убити гадинки пускат я по някоя кутия с патрони, я по някой допълнителен живот, я някоя и друга кутия цигари… Колкото по-дълго запазите зъбатите и рогати твари далеч от пряк досег с вътрешностите си – толкова по-добре.

Играта е страшно зарибяваща, но реализацията й наистина куца. Графиката е двуизмерна и въпреки добрите светлинни ефекти и стилно нарисуваните картинки, е безнадеждно остаряла. Това от друга страна е добре, защото и най-простият триизмерен енджин би се огънал под напора на стотиците противници, които на моменти се тълпят на екрана. Чудовищата от своя страна не притежават изкуствен интелект, различен от придвижването по права линия. Често се забутват в стени или ъгли и можете да използвате това в своя полза. Озвучаването на героите обаче е доста аматьорско, а лично мен музиката толкова силно ми напомни за StarCraft, че направо ме върна назад във времето :). Уви, професионалните ми убеждения просто не ми позволяват да поставя по-висока оценка.

Тази игра е своеобразен тест: ако не ви превърне в масов убиец, значи всичко, което се говори за компютърните игри са пълни измислици :). Ако сте навити на няколко часа безмозъчна стрелба, докато екранът ви не се покрие изцяло с червено и очите ви не започнат да парят от взирането в десетките щъкащи по него гадинки, горещо ви препоръчвам тази игра.

Автор: Пламен Димитров