Alien Disco Safari

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Groove is in the heart, baby

На времето имаше една сладка игричка с непроизносимо немско заглавие. Моорхух, Мърхъх, Мор-кво. Както и да е – швабският никога не ми е бил сила, а манията им към писуах и шайсе еротика ме отказа от алтернативите методи на научаването му (thx to Cartoon Network foh mah english). Та целта на игрицата беше простичка – трябваше да се трепат кокошки, гугутки и други пилци за норматив.

Нямаше босове, нямаше история, нямаше някакви скрити пинизи. Просто сядаш на РС-то и се стараеш да превърнеш колкото се може повече пернати в заготовка за дюнери за 2 минути. Щастливо и дебилно, в общи линии – геймеквивалентът на чоплене на семки в тежък следобед и бъркане в носа. А всяко момче знае, че задълбоченото издирване на необозримите тайни на лявата и дясната ноздра (не е задължително да се спазва точно тази последователност) са едни от най-сладките мигове в живота.

Историята… да бе!

Американците в своята грандомания винаги са си мислили, че всичко при тях се случва за първи път, че откриват Америка едва ли не (хе-хе-хе). Та към края на 70-те янките изстрелват в космоса сателит, носещ в себе си посланията на човечеството и неговата музика. Нали се сещате – “Не убивай”, “Мий си зъбите редовно”, “Дърпай котката за опашката само в събота и неделя… не, котката казах, какъв е тоя кон… и о боже, ТОВА НЕ Е ОПАШКАТА МУ!!!”.

И тъй като това беше YMCE ерата, нямаше Бритни, нямаше Nsinc (а Азис дори и Васко Педе*аса не е бил). Имаше диско, йей бейби! Големите “афро” прически, шашави панталонки с невъзмутимо големи крачоли и мацки с имена тип Лусил ВаВаВууум. И… LSD в индустриални количества.
Но в един момент се изтрисат извънземните. Ехаа, треперете смъртни, бягайте към хълмовете, спасявайте децата и плазмените телевизори. Но лошите ейлиънци имат само една цел – да се надрусат здраво и да поденсят диско, йеее! Всъщност срещам сериозни трудности да изразя в текста правилната тоналност на цялото преживяване. Трябва да обсъдим с колегите опцията за видеоревюта.

Тендовагинит, о не!

Предстои ви зверска кликомания: също като в Морхун(гнь) пред вас има едно скролващо се прозорче с някакъв сетинг – лаборатория, пирамидите в Гиза, Газа и Г*за (последното е едно особено неприветливо местенце в края на река Ефрат). На него започват да пъплят всякакви безумни зелени сволочи. С мегакретенски усмивки и усмивчици, взети от реклама за паста за зъби “Флурогриз” (за истински пембени венци). Отпуквате ги с квото падне, като чат-пат се отключват разни бонуси под формата на различни оръжия. Ама в началото е голям гърч – трябва да се прицелвате, че и всеки куршум отделно се цъква с пистолета – така че болката в ставите, главата и малката розова пъпка на коремчето са гарантирани.

Най-любим ми стана лазерът – цъкваш и задържаш бутона на мишката, докато ръката ти успешно конкурира мускулните спазми на дърт наркоман в абстиненция. Ама накрая имаш яко точки. Всяко ниво има праг, който трябва да достигнеш. Готино е, че разни интеракции с околната среда ти носят повече благини. Боцни Сфинкса в нослето, за да изпържиш гадта под него – double Pwnage. Ама това с носа на Сфинкса си е гнъсна плагиатщина от Астерикс и Клеопатра, да ме прощават. Чат-пат ще отстрелвате налитащите извънземни тарелки (нищо вкусно в тях, но на форма мязат), без да се тревожите за амуниции, презареждане и т.н. прекалено мозъкоизстискващи дейности.
Всъщност играта е прекрасно олд скулл забавление, лишено от всякаква модерна помпозност, и предлагащо точно толкова философско съдържание, колкото и предизборна кампания за Баш Кравар (Гюро Пипилянкин) в село Горно Мъдарци (популярно с производството на големи орехчета). И предлага доста повече екшън от краткото размятане на поздрави към роднини и чаши с долнопробна ракия от въпросните избори.

Автор: Георги Панайотов