Alida

Има игри, съставени от елементи, толкова банални и тотално изхабени от преповтаряне, че вместо лого в началото на играта пред погледа ви сякаш се появява огромен надпис „СКУКА”. Има обаче и игри като Alida.
Не, това не е поредният суперлативен текст, който ще напиша с треперещи от умиление пръсти и разширени до безумие зеници. Това е статия, която човек седи и мисли как да напише. Става, разхожда се в кръг в стаята. Пак седи и мисли. И накрая пише…

Най-интересното нещо в играта е това, което я прави различна, а именно

комбинацията от модерно и древно

представена по един адски странен начин. Действието се развива на мистериозен остров – Alida, в чиято скална покривка е вграден един гигантски… затаете дъх… инструмент! А именно – КИТАРА! 😉 Историята е завъртяна около рок-групата Alida, която постига нечуван успех още с първия си издаден албум. Четиримата музиканти са главозамаяни от печалбите и решават да вложат парите си в изграждането на нещо като увеселителен парк – острова Alida. В него е вградена китара с дължина 330 метра, която при това може да бъде използвана с помощта на специално устройство и е способна да свири. Момчетата дори решават да изградят механизъм, който дава достъп до вътрешността на китарата.

Към края на строежа обаче завършването на проекта е осуетено.
Продажбите на групата падат точно толкова неочаквано, колкото и стартират. Кранчето с парите е спряно, да не кажа изтръгнато от водопровода. Рокидолите се сгромолясват от пиедестала, на който така удобно са се загнездили. Членовете на групата започват да таят недоверие един към друг, докато то в крайна сметка довежда до пълното им отчуждаване, до затъване в скъперничество и несигурност и най-накрая – до изоставяне на острова, от който всеки твърди, че притежава дадена част. Петнадесет години по-късно Arin, един от тях, се завръща на острова, но впоследствие не се прибира вкъщи. Съпругата му Julia се свързва с главния герой и го изпраща на загадъчна мисия, за да открие мъжа й.

Пак ставам и се разхождам из стаята…

Имам изключително противоречиво мнение за тази игра. От една страна, идеите са оригинални. От друга, лично на мен не ми допада фактът, че в едно са замесени рокгрупа и изгубена цивилизация (с което се сблъсквате в по-напреднал стадий на играта). Тук обаче идва един сериозен коз на Alida – тя е създадена само от един човек! Това наистина е впечатляващо, защото не й личи (автор и създател е Cos Russo). Хубаво е също така, че тя наистина дава усещането за класически куест благодарение на своите пъзели. По време на геймплея няма да срещнете много персонажи, с които можете да разговаряте, но пък ще трябва буквално да решите тонове загадки. При това трудността им е добра. Изключително приятни са – с визуални подсказки или пък такива, разчитащи на слуха и колонките ви.

Много от пъзелите са механични – т.е. ръчкате разни машинарийки и приспособления. Тук е моментът да вметна, че нямате на разположение инвентар. За сметка на това обаче трябва да се запасите с много хартия и мастило или поне място за файлове на Notepad, за да си складирате полезната информацийка, която ще откривате и използвате по време на играта… И тук пак се сещаме за историята – тя се разкрива предимно чрез оставени на острова изрезки от вестници, дневници и холографски проекти. Като цяло обаче за съжаление Alida не ме грабна.

В графично отношение…

Направо е грях да се каже нещо лошо за игра, създадена само от един човек с толкова много грижи и любов… Но, аз ще го направя >:-) Играта има нелоша графика, която съвсем прилично би се представила и на фона на други подобни заглавия, ако обаче не беше с диоптъропокачваща разделителна способност, която, уви, не можете да промените. Мисля, че в графично отношение авторът е заложил на нов стил – игра с лупа. Малко по-приемливо изглеждат нещата, ако превключите настройките предварително на 800×600. Но дори и тогава картината ви е по-малка от изображението на монитора и играете, гледайки всичко ограничено от черна рамка. Това всъщност ме подразни много още при стартирането на приключението и – признавам си – повлия на оценката ми…

По отношение на звука мога да кажа, че Alida е перфектна… Но няма да го направя. >:-) Истината е, че няма някаква досадна натрапваща се мелодийка, а тишина през почти цялото време. Обаче това е донякъде и плюс, защото по този начин се стартира музикален фон, само когато е необходимо и така се набляга на дадено ваше откритие или нещо важно за прогреса на приключението ви.

Един от плюсовете

на играта (ДА, забелязах и тях!) е, че има голяма продължителност. Ако ви допадне (а това ще се случи, ако пренебрегнете недостатъците й и се съсредоточите върху загадките, които са добре замислени), няма да я превъртите за ден-два. Приключението е грижливо създадено на цели пет диска и разгръща пред вас един необятен свят с много възможности да си напрегнете сивите клетки (при мен закърнели от оплювки по бедната игра).

Поради гореспоменатата дейност, която трепе невроните ми, съм пропуснала да спомена и няколко други факти за играта – first person adventure quest е и както споменах, е повлияна от класическия куест, откъдето може би идва фактът, че е point and click ориентирана.

Пропуснала съм да спомена също, че на адрес http://www.alidagame.com/WalkHome .html в Интернет можете да видите най-подробно описание на това как се изиграва играта. То се намира в официалния сайт на Alida и наистина считам за забележително, че е отделено време на това да се състави официално walkthrough и да се разпространява безплатно. Авторът също така е отделил време и лично да помогне на някои играчи, преди да бъде публикувано съответното помощно средство.

От Alida просто струи ентусиазмът, с който е била създадена. Личи си, че целта не е печеленето на много пари, а по-скоро е нещо като намигване към старите куестове. Ако имате възможността и желанието да си я купите, знаейки всички нейни слаби черти, съм убедена, че ще се насладите на оригиналните идеи и главоблъсканици, които тя предлага.

Автор: Лили Стоилова