Alan Wake

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

В случай че се чудите – да, Remedy са точно хората, които на времето дадоха на света Max Payne. И отново „да” –  Alan Wake трябваше да е едно от стартовите заглавия на Xbox 360. Колко са игрите, правени повече от пет години, които накрая все пак виждат бял свят? Във всеки случай по-малко от тези, които изчезват завинаги в архивите на създателите си. Remedy от своя страна имаха наглостта не просто да завършат петгодишната си одисея, ами и да излязат от нея с гордо вдигната глава и една страхотна игра под мишница – Alan Wake.

Няма какво да се лъжем – това не е Max Payne

Нека попитам, обаче, за колко игри от калибъра на Max Payne се сещате? Ако сте искрени, вероятно ще изброите не повече от пет. Аз лично стисках палци на Remedy през цялото време (макар към края, признавам, да почнах яко да губя вяра). Искаше ми се, адски ми се искаше тия момчета от Еспоо, Финландия, пак да успеят да ударят джакпота, противно на всякаква логика. Самата идея, че едно студио, което се появи от нищото, успя да направи хит като Max Payne, ужасно ми допада. Освен това тия хора, вярвате или не, са все още независими! В смисъл – не са си продали задника, макар че едва ли са им липсвали оферти. В съвременния бизнес с правене на игри всичко това е толкова „анти” на „здравата логика”, че няма как да не им свалиш шапка за куража.

Alan Wake e Alan Wake

Да, точно така – тази игра не се опитва да бъде нищо друго освен самата себе си. Повечето студия, постигнали сериозен успех с първото си заглавие и продали после успешната „марка” на някоя бизнес акула, накрая опитват да „извадят на ксерокс” все същата игра, но с ново име. Не и в този случай. Харесва ли ви или не – Alan Wake дори не опитва да нахлузи обувките на добрия стар Max. Да, влияния дал Господ. Alone in the Dark (старите класики, не последните изгъзици), книгите на Стивън Кинг, телевизионни сериали като „Зоната на сдрача”, Silent Hill… И още, и още. Но в нито един от случаите не става въпрос за откровена имитация. По-скоро – отдаване на почит и черпене на вдъхновение (без капка ирония в кое да е от тези две словосъчетания). Колкото до жанра, каквото и да сте си помислили след всичките приказки за невероятна и завладяваща история

това всъщност e екшън игра

Макар новото  творение на Remedy да бъка от атмосфера, интересни герои и завладяващи обрати, основното ви занимание в нея ще бъде отстрелването на призрачни създания (кръстоска между безплътни сенки и зомбита). Да, светлината играе ключова роля в геймплея, но тя е всъщност поредното оръжие в арсенала ви. И не че идеята е лоша – напротив.  Просто не искам да оставате с грешно впечатление и това да ви накара да подминете незаслужено играта. Едно бързо сравнение – екшънът в Alan Wake е несравнимо повече от този в най-екшън ориентираните издания на Silent Hill, да речем. Едновременно с това усещането за кошмар наяве е същото толкова плътно и смазващо на моменти. Всичко това казано с категоричен позитивен знак най-отпред.

Добре де – недостатъци?

Мм… нищо , за което да си струва да приказваме сериозно. Всъщност, едно от най-странните неща около Alan Wake е причината, поради която играта така и не успява да прекрачи прага на „адски добра игра”, за да се добере до заветното „мигновена класика”. Лекото еднообразие е едно от нещата, които вероятно са могли да бъдат избегнати. Управлението също можеше да бъде малко по-прецизно. Но едно е сигурно – не може да сте фенове на екшън адвенчър жанра и просто да подминете Alan Wake. Освен това съм адски любопитен как ще се развие съдбата на „франчайза” оттук нататък. Каквото и да са намислили Remedy, аз им стискам здраво палци.

Автор: Ивелин Г. Иванов