Age of Empires II: Age of Kings

Едно от най-интересните събития, които се очакват тези дни и което може би ще е факт, когато четете този брой, е официалното представяне на Windows 2000. Като подарък за всички върли фенове на Били и компания, Microsoft ни представят игра, която има претенциите да се пребори с Command&Conquer и StarCraft. Бъговете в бетата, която ви представихме преди няколко месеца, съвсем не бяха малко, но за щастие са изчистени (поне видимо) и като цяло AOE II прави впечатление на един завършен продукт, който няма да плаче за генерални patch-oве всеки месец.

При представянето на стратегиите винаги е труден моментът с въведението в играта, а именно откъде да започнем статията, тъй като вече има доста заглавия в жанра и голяма част от тях се дублират и в някаква степен повтарят идеите на конкуренцията. Напоследък най-модерни са т.нар. реалновремеви стратегии, като гордият им представител StarCraft беше на върха и все още е по висините на топкласациите на игралните клубове. Неговите конкуренти – Command&Conquer и Age Of Empires на пръв поглед не представят нищо ново освен по-различна графика, интерфейс и сюжет. Това обаче съвсем не е така и ако се замислите, ще видите, че реалновремевите стратегии съвсем не са безмозъчни клонинги на едно-единствено хитово заглавие (като Quake-производните в жанра на 3D-екшъните). Всяка реалновремева стратегия и най-вече сегашните лидери – StarCraft/BroodWar, C&C-Tiberian Sun и AOE2 са насочени към различен тип играчи, така че е съвсем неуместно да се задава въпросът “Ще победи ли тази игра StarCraft?”. Това всеки трябва да прецени сам за себе си, а и не бива да забравяме, че голяма част от славата на StarCraft и C&C се дължи на невероятната психологическа реклама – ескалирането на напрежението с дългото отлагане и безбройните слухове си свършиха работата и докараха геймърите до истерия. Така че те бяха готови да прилапат каквото и да им предложат гигантите Westwood и Blizzard. Не че мразим споменатите по-горе хитове – ние също сме прекарали безброй часове с тях. Но твърдото заявление от страна на Blizzard, че жанрът на този етап е изчерпан и нищо по-добро не може да се направи според нас е напълно неоснователно. Нека обаче да видим по какво се различават тези заглавия и къде се крият козовете на Age Of Empires II.

Още в първата част правеше впечатление огромното количество upgrade-и и сложното дърво на технологично развитие, което включваше както технологиите, така и бойните единици. Точно това е основната разлика между AOE-II и останалите конкуренти в жанра. Може би именно това е пример за стратегическа игра, а не просто за тактически-военен екшън. Основният момент и в  StarCraft, и в C&C са самите военни действия и унищожаването на противника до крак. В StarCraft това се прави със сравнително по-малко на брой специалиазирани единици (или поне майсторите действат така), а в Command&Conquer на огромните армии в почти реален мащаб. В Age Of Empires II е само един от трите начина за спечелване на победа (по това напомня доста на Civilization). Ако не си падате по атаката, можете да сключите мир с всички и да разчитате на добра защита и алтернативни средства за победа.

Интересно защо наистина винаги се залага на кръвожадната победа, която предполага брутално унищожение на всички противници независимо от това по колко пипала или глави имат в наличност. Не може ли просто земляните и Zerg-овете да си стиснат десните крайници, да пият по една ракия, да се прегърнат топло и да решат разногласията си с една приятелска игра на джитбол в двора на укреплението. Или пък GDI и NOD да направят един морски шах върху голото теме на Кейн и да решат кой най-сетне ще контролира така или иначе изтърбушената ни планета (тук пуснахме отново интрото на играта и се убедихме, че лидерът на NOD има невероятно практично кубенце). Но колкото и да се възмущаваме, светът няма да се промени, а даже напротив – ако не се самоизбием, то ще се сринем всичките в развалините на започналата вълна от повсеместни земетресения (очакваме поредното в момента). Та за какво ли я пишем тази статия, като сигурно няма да доживеем да си вземем хонорарите и да ги пропием, ама хайде… в името на читателите.

Та значи, в AOE-II пацифистичните идеи са добре развити и играта е подходяща и за по-улегналите играчи, които са се научили да разрешават проблемите си с перо, а не с меч, и да постигат доминация по психологически път. Ако съумеете да построите чудо на света и да го опазите достъчно дълго от другите играчи, ви се присъжда служебна победа с три на нула. Друг вариант да спечелите публиката е да натрупате достатъчно капитали и просто да купите това, което не можете да завладеете. “Всичко е пари и няма крепост, която да не може да се превземе от магаре, натоварено със злато” е казал Александър Македонски.

Като стане дума за победа нека уточним, че става дума за мрежовите игри и тези в случайно генерираните карти. В самите кампании (те са общо 5) мисиите са невероятно разнообразни и в голямата си част дори не предполагат създаване на добре уредена база – нещо, което е характерно за много други игри от жанра. Първата кампания е учебна, състои се от 7 мисии, които можете да играете в избран от вас ред или просто да не ги играете. Тук е моментът да ви се извиним, ако допуснем някои хронологически грешки, тъй като Боян твърдо бе решил, че историята не му е силен предмет и не трябва да наблягаме на подробности от нея.
Първата учебна кампания пресъздава битката на шотландците и англичаните, която е била семе за много истории, че дори една с Мел Гибсън в главната роля. Така че ще трябва да наритате англичаните (гадните мръсни.. .и т.н.) и освен това ще се научите да играете на AOE II.
В следващата кампания главният герой, пардон, героиня е френската версия на Левски – Жана д’Арк, която трябва да се прояви като месия в един труден за нея и нейният народ момент (за тези, които не знаят – въпросната дама е била доста хубава приживе, но свършва на кладата с приятен загар). Третата кампания е специално за всички, които по душа се чувстват чеченци и дагестанци. В нея става дума за свещената война на сарацините срещу европейските кръстоносци, които изпитват генетична непоносимост към тях. Четвъртата пък е точно като за българите – Чингиз Хан и неговата банда керкенези, която тероризира европейци, китайци и де що намери цивилизовани народи (и то само за спорта). Последната кампания отново има религиозен характер. В нея се разказва историята на Фридрих Барбароса (Червената Брада), който се опитва да претвори в дела старата германска мечта за европейско господство и да възроди Свещената Римска Империя, но за целта ще трябва първо да се пребори с папата и разните му приближени.

Ха сега кажете, защо Age of Empires II: The Age of Kings се нарича точно “Ерата на кралете”, след като никой от главните герои в кампаниите не е крал (Барбароса е император на Свещената Римска Империя на Немската нация), та дори и кралица. Всъщност новият тип игра – regicide е вдъхновителят на това заглавие. В този вариант всеки от играчите разполага с една кралска особа, която трябва да опази на всяка цена от вражески атаки. Така в един момент може да ви се стори че играете шах – опази собственият си цар и виж сметката на другия. Е те т’ва е причината за калпавото име на играта. Ни повече ни по-малко.

След като разбулихме мистерията, свързана с името на Age of Empires II, нека се спрем на детайлите от играта. Както споменахме по-горе, прави впечатление сложното технологично дърво и многото възможности за развитие. Всяка раса минава през четири ери, като във всяка следваща възможностите са все повече (нещо като геометрична прогресия).
Връзките между отделните upgrades, сгради и войски са невероятно много и затова са изкарани в отделно информационно меню, което се помещава на 5-6 екрана. Именно научният прогрес е най-сигурният ключ към успеха. Превземането на що-годе укрепена вражеска база само с пехотинци и конници на ниско технологично равнище е абсолютно невъзможно, а докато откриете технологиите, нужни за строежа на стенобойни машини, ще трябва да построите поне няколко специални сгради и да съберете внушително количество ресурси, за да финансирате съотвенните изследвания на вашите учени. Така всяка партия на AOE2 трае доста дълго и не трябва да живеете с илюзията, че ще можете да натупате набързо противника освен ако той не е пълен аматьор.

Иначе 13-те раси доста си приличат, като разликите се открояват именно при специалните войски и умения, които са свързани със замъка и се появяват чак към края на техническата ви еволюция. Следователно изборът на расата ви не е чак от такова голямо значение, защото в началото на играта няма да имате полза от облагите, които ви дава тази конкретна раса.

Геймплеят доста прилича на този от стария Age, но, разбира се, всичко е подобрено и в някаква степен усложнено. Ето защо няма да се спираме подробно на събирането на храна и ресурси, строенето на бази и останалите традиционни дейности, свързани с развитието на дадена раса в подобен вид игри. Все пак е недопустимо да пропуснем дивите овце, пасящи в прерията, които чакат някой да си ги заплюе и заколи за курбан. Разбира се, където има овце, има и вълци (евала на авторите за здравата логическа мисъл). Само че вълците са си вълци, менят си някои неща, а пък други съвсем не менят, умират си да кльопнат човешко месце и като нищо могат да ви нападнат. Но вие не им се сърдете – както пишеше на стената на една тоалетна в не дотам изискано кафене: “Пазете вълците, те са ваши!”. Коментарът оставяме на читателите. (Забележка: На писма, касаещи нашето присъствие по едно и също време в тази тоалетна, няма да отговаряме на страниците на списанието.)

Най-радостната вест за любителите на средновековните битки, е, че ще могат да изкомандват разнородна армия автоматично да се построи в подходящ за ситуацията боен строй, така че стрелците да са зад кавалерията, слабите единици да са защитени в центъра на групата и т.н.
Това наистина е най-полезното новъведение, защото сигурно няма геймър, който да не е псувал безмозъчните войници от C&C или StarCraft, които се нареждат винаги по най-некъдърния и неизгоден начин. Да не говорим за реализма, който придобиват средновековните битки. Отделните бойни единици се сещат и да синхронизират скоростите си, така че да не се получи разпасана армия, която се проточва като изпусната вита баница по цялата карта (друг сериозен проблем на повечето реалновремеви стратегии).

Хмм.. отбелязали сме си, че трябва да кажем и две-три приказки за графиката. Тя може и да не заслужава оценка 100, но със сигурност ще е обидно, ако й дадем по-малко от 81.5. Личи си, че всичко е рисувано за високи разделителни способности, но за нещастие авторите явно не са сметнали за необходимо да направят динамични декори. Изрисуваните до последно листенце дървета изглеждат неприятно статични и щяха да бъдат далеч по-приветливи за прелитащите птички, ако вятърът разклащаше клоните им отвреме навреме. В такъв случай птичките можеха да решат да си свият гнезденца и да създадат една просперираща птича династия, на която пък вие после да отсечете дръвчето, подобно на небезизвестния български литературен герой Нане Стоичко, на когото щъркелът му гепил капата. Затова и графиката получава 6- , ако бяха махнати и надписите на Microsoft, появяващи се тук-таме, сигурно щяхме да се замислим за още по-висока оценка.

Звуците и музиката са съвсем прилични, но няма да ви шашнат с нищо, въпреки разнообразните акценти. В общи линии, макар че мразим да даваме подобна колеблива оценка, звуците в играта са по-добри от средностатистическите в жанра на реалновремевите стратегии, но пък не блестят с нищо невиждано.

Лирическо отклонение на Боян Спасов

Знаете ли, че няма по-големи лъжци от журналистите? В цялата статия ви разправяме, че играта е реалновремева стратегия и вие ни вярвате безусловно. Какво му е реалното на времето в Age of Empires? Докато селянинът успее да накълца една овца вие вече сте се сдобили просто ей-така от нищото с трима конници. Мислите ли, че е толкова лесно да се отгледа един конник и че това става с едно щракване на мишката. Ако играта беше истинска реалновремева, то щяха да отиват поне по 18 години за подбор, селекция и обучение на читав кон, както и възпитание, обучение и задоволяване на моралните, духовни и др. нужди на кадърен конник. И това трябва да продължи осемнадесет игрални години (започвате да строите коня като тийнейджър, а пък когато той е готов вие вече сте прилично дебел мъж в разцвета на силите си). За да си развиете цялата “реалновремева” империя, би трябвало да са ви потребни около три хиляди години. Ако си говорим сериозно, по-точно определение за играта е “нереалновремева”. И преди да скокнете с обвинението, че този абзац не е нищо повече от игра на думи ще ви кажа, че истински реалновремеви игри съществуват. В сферата на шегата мога да ви предложа да играете Civilization, като правите по един ход на всеки 10 години, но пък съвсем насериозно можете да се пробвате да се включите към някой от Internet-ските MUD-светове, които се играят доста дълго, понякога месеци и години наред. А стратегиите, които познаваме като “реалновремеви”, трябва да наричаме непоходови или синхронни стратегии – т.е. където всички играчи действат едновременно.

Боян може и да е прав, но ние сами не можем да тръгнем на кръстоносен поход срещу определението “реалновремеви стратегии”, затова засега ще трябва да се примирим с него. А иначе AOE II е доста приличен представител на жанра и ще се хареса на тези, които не са изгубили себе си в денонощна безсънна игра на StarCraft и C&C. На останалите – поздравления, че са постигнали будисткото “дзен” състояние на духа и са въплътили чрез медитация духовната си същност в съзнанието на герой от любима игра.

Автор: Георги Пенков, Боян Спасов