Afro Samurai

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Ако никога преди не сте чували за Afro Samurai, или пък самото словосъчетание ви се струва твърде странно (меко казано) – простено ви е. Аз самия бях изпълнен с противоречиви чувства, когато чух за пръв път за японската манга с това име, създадена от Такаши Оказаки и адаптирана по-късно в петсерийно аниме. Но в цялата (традиционна за манга и аниме) полуналудничавост на Afro Samurai определено имаше нещо и затова реших да хвърля един поглед на пълнометражната аниме версия. Хора, независимо дали сте или не сте (като мен) фенове на японските комикси и анимация – Afro Samurai: Resurection е нещо, на което категорично трябва да дадете поне един шанс. Особено ако класики като Akira и Ghost in the Shell заемат почетно място във видео колекцията ви. Много, много добро! Безумно, в известен смисъл, но много добро!

И за да ви въведа с няколко думи в света на Afro Samurai – става дума за адски странна, но и адски монолитна

комбинация от феодална Япония, Дивия Запад и антиутопия а-ла Blade Runner

Главният герой – Афро, е чернокож самурай, наемен убиец и понастоящем притежател на лента (за глава) номер две. (Между другото, ако някой се сеща за по-удачен превод на “headband” – be my guest!) Видите ли, в този свят всичко като че ли се върти около тези две митични „ленти за глава”. Лента номер едно дава на своя притежател статута (и силите) на божество от плът и кръв. „Номер две” не върви с такива екстри, но пък само нейният собственик може да предизвика собственика на „номер едно”. Малкият проблем около въпросната „номер две” е, че на практика всяка отрепка по улицата може да се опита да ти я отнеме. Всеки иска главата ти, ако на нея се мъдри гордо проклетата лента. И така Афро няма кой знае какъв избор, освен

да пролива реки от кървища от изгрев до залез

(че и след това). Неговата цел – да предизвика притежателя на лента номер едно и да му види сметката. Защо? За да отмъсти за смъртта на баща си, разбира се.

Признавам, че плеснато на страницата в този ултрателеграфен стил всичко изглежда болезнено мелодраматично и изтъркано. В действителност не е, повярвайте ми. Бих казал даже, че в Afro Samurai се прокрадва една много тънка и майсторска нотка на самоирония, което си е сериозен плюс. Да не говорим, че във визуално отношение както комиксът, така и анимацията изглеждат умопомрачаващо, без дори да трябва да сте манга фенове, за да го оцените. И сякаш за да стане коктейлът от стилове още по-шантав,

саундтракът е дело на RZA от небезизвестните Wu Tang Clan

Вярвате или не, въпросният саундтрак също лепва на цялата картинка като петно от кетчуп върху току-що изпраната ти снежнобяла фланелка. В смисъл – пробвайте се да го изперете, ако си нямате работа. И ако коктейлът все още ви се струва твърде безалкохолен – помощникът на Афро, Нинджа Нинджа, ползва гласа на Самюъл Джаксън, а главният злодей е озвучен от Рон – Хелбой – Пърлмън. Не зле мамка му, никак не е зле!

Позволих си да избълвам всичко това, защото няма как иначе да ви създам правилното впечатление за играта Afro Samurai. Накратко – грешка ще е да подходите към нея сякаш е просто поредната игра. Без да ви баламосвам ще кажа, чe

като игра новото заглавие на Namco Bandai не е нищо особено

Приличен, ултра кървав и не особено разнообразен комбат – първите няколко (от общо не повече от 7-8) игрални часа са пълен купон, но малко след това повторението започва бавно но сигурно да убива удоволствието. Босове, които определено няма да помните дълго. Някои дразнещи, макар и не фатални проблеми с камерата. Почти излишни опити да се вкара малко “exploration” и няколко куци пъзела в геймплея. Като цяло, на хартия, Afro Samurai звучи по-скоро като поредния опит да се издои (още веднъж) кравата, която в случая се явява излезлия сравнително скоро пълнометражен анимационен филм. В действителност…

В действителност нещата стоят доста по иначе

Оттам и оценката, която съм дал на играта. Но за да усетите истинския й вкус, вие трябва задължително да си „напишете домашното”. Или с други думи да изгледате поне някои от нещата, които се мотат из нета със същата марка. Всъщност дори само филмът е предостатъчен. След като сте го видели, ще погледнете на Afro Samurai: The Game със съвсем други очи. И изживяването определено ще си струва.

 

Автор: Ивелин Г. Иванов