Adventures of Sherlock Holmes: The Case…

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 11 окт. 2004

Под изисканите звуци на цигулка и пиано, обграден от многобройните гости в скъпи одежди, Холмс с безгранично спокойствие и язвително самодоволство отбелязва поредните детайли, които разтълкува безпогрешно. Както винаги. Междувременно домакинът, пълен тантурест човек, който очевидно всява страх у прислугата, се качва по стъпалата, водещи към подиума. Прочиства гърло, прокашляйки се и се приготвя за дълга и скучна реч. Реч, която гостите няма да се наложи да слушат.
Изстрел. Кръв. Паника. Всички се втурват към изхода, забравяйки преструвки и потекло. Единствено младата дъщеря на покойника замръзва на място с ангелско очарование и тъга в очите. Холмс я пронизва с поглед – тя стои на прага на помещението, от което идва изстрелът. Бързо прибира нещо в чантичката си. Изгубва се от погледа му.
Докато д-р Уотсън е изпратен на задния вход, откъдето би трябвало да не излиза никой, Холмс се заема с разследването. Случаят става все по-заплетен…

Признавам, че не знам в големи подробности всичко за Шерлок Холмс, но, играейки тази игра, просто имах чувството, че образите са изградени точно и както трябва. Гласовете, самите реплики, действията, визията – всичко отговаря стопроцентово на представата ми за случай, поет от известния частен детектив. Атмосферата е точно каквато човек би могъл иска от такава игра. Всичко е в детайлите и детайлите са навсякъде. Просто трябва да отсеете важното. Всяка сцена от играта е подробно изградена, с невероятен усет към най-мъничките подробности от терена. И въпреки това няма да бъдете въвлечени в досадно издирване на пиксели.

Геймплеят

е забележителен. Присъстват класическите за жанра разпити на свидетели (нямате голям избор на реплики – питате всички за всичко), събиране на различни доказателства, пъзели, stealth-елементи (от които някои геймъри се оплакват, защото са срещнали трудности с управлението и бъгове, които обаче не бяха проблем лично за мен) и много интересни quiz-чета в края на всяка от петте глави на приключението. Играта е праволинейна – не можете да напуснете дадено място, преди да сте свършили всичко необходимо там. Нямате и избор на реда, в който да посещавате местата. Понякога е гадно, защото има наистина дребнички детайли, които въпреки маловажността си са задължителни, за да прогресирате. Като цяло обаче проблемът не е дразнещ.

Много ми хареса начина за складиране на всичката важна информация. Това не е новост в жанра, обаче според мен си е нещо подходящо
точно за Шерлок Холмс. Имате данни за всички проведени разговори, записани са всички важни забележки, които нашият частен детектив е направил през деня, складирате всички писма, документи и снимки, които можете да разглеждате по всяко време, имате и карта. Всичко е много приятно разпределено и подредено по категории.

Разбира се, човек не може да си представи Холмс без лупа. И тя присъства в инвентара ви от самото начало. Интересно е, че авторите са решили тя да бъде използвана многократно дори и за доста едрички неща. Стори ми се малко пресилено Холмс да гледа с лупа една ножица за мустаци и да възкликва изненадано, че я е видял, чак след като използва увеличителното стъкло (дори и като имаме предвид, че така забелязва остатъците от косми по нея – пак коментарът му е малко нелеп). Все пак това е детективска история, а не „Холмс губи зрението си”.

Има и друг бъг, който се набива на очи: ако се загледате, забелязвате, че Холмс само посяга към дръжката на всяка врата, когато трябва да я отвори, но всъщност тя се открехва от само себе си, а ръката му дори не достига до нея. Все пак, когато вниманието ни се фокусира изцяло върху детайлите, би било нормално да не бъдат допуснати такива грешки.
Да се върнем на пъзелите. Ще изследвате доказателствата като правите анализ чрез различни лабораторни методи. Имате също така дешифриране на кодове и пъзели с числа. Сблъсквате се със загадки, които включват визуални подсказки и цитати от различни книги, документи, дори поезия. Много интересен е един конкретен пъзел, свързан с Ноевия ковчег.

Говорейки за геймплея, ще се спра на още две неща.

Играете както от името на Холмс, така и като Уотсън

По принцип по-скучните, свързани с четене на различни документи или като цяло по-ежедневни задачки, са връчени на Уотсън, а Холмс обира лаврите с истинското разследване.

Второто нещо, за което ще ви разкажа, са гореспоменатите quiz-ове, в които буквално се влюбих. На края на всяка глава има по един от тях. Това са въпросници, свързани с разследването. Можете да отговаряте на всеки въпрос с „да” или „не”. Освен отговора си трябва да дадете и причината да посочите точно този отговор. Например дадена информация сте получили от разговора си с някой свидетел. Посочвате от кой разговор сте я извлекли. Също можете да прилагате документи и всичко, което, както по-рано ви казах, имате складирано и класифицирано най-грижливо.
Понякога се иска да посочите повече от едно доказателство за даден отговор. Единственото неприятно нещо около това страшно интересно според мен занимание е, че ако дадете грешен отговор, можете да започнете отначало, но без да знаете кой от отговорите ви е грешен и тогава е много досадно да експериментирате, докато го налучкате. От друга страна обаче, успехът води до много приятно самодоволство. 🙂

В играта има и яки зачатъци на чувство за хумор. Не става дума за убийствени шеги, но просто леки закачки, които ви карат да се усмихнете и приятно разведряват обстановката. Например един надут и груб полковник, който обяснява, че има лошо зрение, но перфектен слух, се привежда напред, за да чуе всеки ваш въпрос, който му задавате от една крачка разстояние. Същевременно идентифицира оръжието на престъплението само благодарение на слуха си, намирайки се в другия край на огромната зала, където е извършено престъплението.

Въпреки малките недостатъци, играта е велика. Не мисля, че те ще развалят удоволствието ви, поне за мен то беше пълно. Приятна изненада е и фактът, че историята е специално написана за играта, а не е адаптация на познато ви отдавна приключение. Написана от истински фен на господин Холмс, тя носи есенцията на неговите случаи – неразгадаеми загадки и оригиналност. Бих гласувала с две ръце в подкрепа на това приключение, ако не бяха заети с писането на тази статия… 😉

Автор: Лили Стоилова