by PC Mania
Всички знаем какви са стандартните обвинения срещу видеоигрите – че водят до затъпяване, че ни правят по-склонни към насилие, като цяло – че са пълна загуба на време. Като геймъри, няма как да не се почувстваме засегнати от това. Ето защо проверихме дали в тези обвинения има някаква истина. Оказва се, че да си геймър всъщност има доста сериозни предимства, подкрепени със сериозни научни доказателства! Ето няколко от тях:
5. Можеш да контролираш сънищата си
Сънищата са една от онези области на човешката психика, които науката все още не разбира напълно. Въпреки това, едно изследване показва, че геймърите са способни да направляват сънищата си, изземайки контрола върху тях от подсъзнанието си. Изглежда, когато започне да сънува, мозъкът на геймъра си казва „Я, джитка!” и превключва в игрови режим.
Нещо повече – според изследването, геймърите имат по-малко кошмари от останалите хора. Учените смятат, че в основата на страшните сънища стои невъзможността на човек да отговори на заплашителни ситуации. Геймърите обаче са тренирани да се справят именно с такива, което снижава нивото на заплахата. Кошмарите на геймърите като цяло са по-насилствени, но доста по-малко страшни.
4. Имаш по-добри отношения с родителите/децата си
Семейните скандали около гейменето не са нещо нечувано – самият аз често съм имал спречквания с родителите си по темата в по-ранните си години. За родителите често по-голям приоритет са домашните или къщната работа, отколкото успешното фармене на Diablo, колкото и странно да звучи това.
Според проучване на Journal of Adolescent Health обаче, деца, които играят игри заедно с родителите си, общо взето се държат по-добре, чувстват се по-свързани със семейството си и като цяло са в по-добро психично здраве. Особено, ако детето е раздразнително, когато прави грешки, игрите могат да помогнат – показвайки, че и родителите от време на време бъркат, и това е ОК.
В проучването обаче има два ключови момента – първо, положителният ефект е по-осезаем, ако детето е момиче. Второ, игрите трябва да са подходящи за съответната възраст. Съжалявам, ако ви разочаровам, но позитивното въздействие от мероприятието ще бъде изгубено, ако играете Chainsaw Massacre 3 с петгодишния си син.
3. Игрите помагат за преодоляване на болка
На пръв поглед, игрите могат основно да доведат до физическа болка – било то от заседяване или от десетките хиляди клика с мишката. Оказва се обаче, че игрите, особено тези с добре развити виртуални светове, всъщност помагат за намаляването на болка, причинена от медицински процедури или хронични болести.
Когато пациенти, преминаващи през химиотерапия и други сериозни лечения, са били потопени във виртуален свят, повечето казват, че са почувствали по-малко болка и страх. Допълнително, хора, лекувани от изгаряния, са съобщили за намаляване наполовина на физическия си дискомфорт.
Учените предполагат, че причината за това е фактът, че по време на игра мозъкът трябва да се занимава с други дейности и използва най-различни сетива, вместо да се фокусира върху болката. Освен това игрите водят до отделянето на ендорфин в мозъка – химикал, който често се асоциира с щастието. При все това, не е лошо да се раздвижвате от време на време.
2. Игрите ни правят по-мотивирани
Ако се завърнем на примера с домашните, страничен наблюдател би си казал, че игрите само ни разсейват от по-сериозни занимания. Това може и да е вярно, но те сами по себе си не ни правят по-мързеливи или неспособни на действие.
Като поставят на геймърите точно определени задачи, които трябва да бъдат постигнати с преодоляването на специфични препятствия, игрите ни учат на упоритост и повишават цялостното ни ниво на мотивираност. Основното в тази теория е, че игрите ни награждават за конкретни постижения и често повишават трудността поетапно. Така човек се учи, че интелигентността се изгражда с усилие, а грешките не са непоправими, което ни прави по-мотивирани.
Действително, някои играчи реагират на провала в дадена игра, като се ядосват или се отчайват, но това поведение рядко е дълготрайно. Повечето геймъри са мотивирани да се върнат към играта и да я завършат. Придобитата по този начин упоритост може да им помогне на по-късен етап в ученето или работата.
1. Игрите ни правят по-образовани
„Ще затъпееш от толкова игри” е фраза, която всеки от нас е чувал поне по веднъж. Тя обаче е абсолютно погрешна. Дори като изключим очевидните примери – образователните игри, подобряването на езиковите познания и т.н., дори обикновените игри могат да ни помогнат да знаем повече.
Отдавна е известно, че игрите подобряват координацията между очите и ръцете, както и че спомагат за повишаването на пространствената ориентираност (възможността наум да манипулирате дву- и триизмерни обекти, да се ориентирате по карта и т.н.). Отделно, игрите спомагат за преодоляване на „технофобията” на играча, тоест притеснението да използва високотехнологична машина – нещо, с което мнозина възрастни имат проблем.
Най-хубавото от цялата теория е, че игрите не просто ни учат на нови неща, а ни показват как да учим правилно. Те ни помагат да си поставим точно определени цели, дават обратна връзка колко добре сме постигнали тези цели и в повечето случаи ни окуражават да опитаме отново. Ако се замислите, това е много подобно на работата на един добър учител.
Та така, колеги по хоби – оказва се, че любимото ни занимание е не само приятно, а може да се окаже и полезно. Следващият път, когато някой ви каже да не се занимавате с „детски истории”, покажете му тази статия. Време е на мита за затъпяващия геймър да се сложи край.
Автор: Пламен Димитров