1944: Battle of the Bulge

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 28 фев. 2006

Battle of the Bulge (BotB) е третата част от неофициалната поредица игри на компанията Monte Cristo, посветена на Втората световна война. Докато в предните две ни се даваше възможност да проследим дебаркирането на Съюзниците в Нормандия (D-Day) и битката между генералите Ромел и Монтгомъри в Северна Африка (Desert Rats vs. Afrika Korps), в настоящото заглавие ще застанем на командирския пост, за да проведем операция Wacht Am Rhein, както я наричат германците, или както е по-позната: Арденската операция.

В студените поля на Белгия

BotB е изцяло combat-ориентирана стратегия, т.е. няма никакъв строеж на бази или каквито и да било сгради. Поради тази причина е леко орязана откъм видове игра – разполагаме с мултиплейър, съдържащ едва десет карти, и кампания, в която ще трябва да изпълните двадесет мисии като през няколко сменяте страната, играейки ту със съюзниците, ту с германците. Годината е 1944-та, мястото – Белгия. Войната ще приключи до няколко месеца, но, естествено, никой все още не го знае. Всъщност играта няма своя собствена история или главни герои, просто се проследява хронологията на битката, която в други игри е представена най-много в една-две мисии.

Тъй като краят на войната е близо, вече са изобретени (респективно – включени в играта) на практика всички оръжия в арсенала на двете армии. Всяка “фракция” разполага с около двайсетина единици – от пехота (войници с пушки и автомати, сапьори, снайперисти и т.н.) през артилерия до всякакви видове танкове: от най-леките до някои почти неразрушими зверове. Всички те са моделирани красиво, но… ако държите камерата далеч от бойното поле. Приближите ли я, гледката едва ли ще ви очарова много. Просто й липсва детайлност в близък план.

Някои обекти все пак са моделирани добре, например напълно деформируемата околна среда. Всичко може да бъде съборено или прегазено, като основните пострадали са градчетата, имали нещастието да ви подслонят. В края на мисиите в по-късметлийските селца остават едва пет-шест несъборени постройки. Това, комбинирано с възможността да криете в постройките пехотинци, дава известна стратегическа дълбочина на джитката. Далеч не е нещо оригинално, но пък допринася за добро ниво на реализъм. Танковете например имат доста сериозен обсег, а можете и да им наредите да се целят в най-важните части на противниковите машини – веригите и оръжията. Ако успеете да гръмнете което и да е от двете, враговете ще напуснат поверената им консерва (много хитро, няма що), която след това може да бъде завзета от вас като вкарате пехотинци вътре. Изглежда според авторите по онова време всеки е можел да подкара танк… Различните видове пехота дават различни бонуси на верижната машина – базукарите: повече поражения за основното оръдие, снайперите: по-голяма видимост и прочее.

Крахът на Третия райх (покрай него – и на играта)

За съжаление играта прецаква усещането за задълбоченост с доста недоклатените си pathfinding и изкуствен интелект. В 50% от случаите юнитите ви отказват да се преместят, където сте им указали, а ако все пак го направят, няма да се подредят във формация. Ако пък се подредят, след като сте им наредили собственоръчно, ще изберат такъв маршрут, че да се нахендрят баш в най-близкото минно поле. Това създава гадното усещане, че трябва индивидуално да се грижите за всеки отделен танк в армията си. Нито интерфейсът, нито калпавото A.I. ще ви улеснят живота – например Шърманите ви упорито настояват да разкажат играта на близките пушкари, напълно игнорирайки трите тежки танка Panzer V Panther, стоящи на задна линия, които ги изяждат с парцалите. Към средата на играта ще благославяте клавиша space, с който се паузира действието. Добре поне, че авторите не са се впуснали в такива детайли като амуниции и гориво на машините, които щяха да утежнят и без това нелеката задача на геймъра да командва всяка единица почти поотделно. Реализмът също се изпарява, когато осъзнаете, че сте избили противникови войници, достатъчни да превземат Китай, но мисията отказва и отказва да свърши… Важно е да се отбележи, че за допълнителен реализъм труповете на убитите остават на бойното поле до края на нивото, което от време на време довежда до сериозен сеч на картината дори на сравнително силни машини.

Тая война няма ли да свършва вече?

Плюс е включването в играта на кратка енциклопедия на юнитите в нея. Там са написани техните in-game статистики, както и кратка информация за това кога са произведени и за какво са били използвани, но лично аз не бих разчитал да стана експерт по история на Втората световна само от нея (за любопитните е включен и кратък .pdf файл, обясняващ събитията във всяка мисия).

Battle of the Bulge е интересна игра за разцъкване през някой уикенд, но за съжаление – не много повече. Според мен не може да стъпи и на малкия пръст на заглавия като Codename: Panzers например. Ако по някаква причина се интересувате от точно това сражение, поцъкайте. В противен случай няма да пропуснете много – RTS фен или не.

Автор: Пламен Димитров