The Bureau: XCOM Declassified

The Bureau: XCOM Declassified е една от онези игри, които имат лошият късмет да извървят доста дълъг и трънлив път преди да се озоват във вашата конзола или РС. Още през 2006 г. Irrational Games обяви, че наема нови служители за работа по продължение на обичана стара РС поредица. През следващите години се смени както студиото – от Irrational топката бе прехвърлена към 2K Mаrin – така и премиерата, жанрът и геймплеят на играта. XCOM бе показана за пръв път по време на Е3 2010 с идея да излезе следващата година, после се сдоби с премиерна дата през пролетта на 2012, накрая я очаквахме тази пролет, а я получаваме сега. Геймплеят пък постоянно търпеше трансформации, минавайки през сървайвъл хорър, шутър от първо лице, екшън от трето и тактически шутър. Най-сетне трудът на 2K Marin видя бял свят под името The Bureau: XCOM Declassified.

Дали тази своеобразна шизофрения все пак не е навредила на играта?

По-скоро да. The Bureau не се свени да черпи вдъхновение от най-различни силни игри – духовната основа на борещата се с извънземните организация е взета от оригиналния XCOM, атмосферата и историята напомнят на хитовата PS3 поредица Resistance, а някои моменти от геймплея изглеждат директно взети от Mass Effect. За съжаление въпреки внушителните влияния това е типичен пример на случай, когато екипът е ползвал опита на страхотни игри, но не е разбрал какво точно е онова, което ги прави толкова добри. Вместо това The Bureau изглежда като амалгама от няколко идеи и течения, която никога не надхвърля собствената си сила.

Историята в The Bureau ни връща в разгара на Студената война. Годината е 1962, а Америка се разкъсва от страха от постоянно надвисналата заплаха от съветска ядрена атака. В тази напрегната обстановка агент Уилям Картър има задачата да отнесе куфарче с мистериозно съдържание на среща на най-висшите американски военни и разузнавачи. Малко преди да се яви на местоназначението си, Картър е става свидетел на неочаквана и масирана атака. Тя обаче не идва от СССР, нито пък от друго място на нашата планета. Врагът този път е извънземен. За щастие Америка не е съвсем неподготвена и скоро след първият си сблъсък с т.нар. The Oudsiders Картър е посветен в единствената организация, която може да спаси САЩ, а и света, от космическата заплаха – Бюрото за стратегическо командване. Тайната организация е създадена, за да поеме управлението и защитата на нацията в случай на масивна ядрена съветска атака. Сега моментът е назрял и макар нападението да идва от другаде от усилията на Уилям Картър и неговият екип зависи дали извънземното нашествие ще бъде отблъснато.

На бойното поле

The Bureau започва като шутър от трето лице, но бързо прераства в същината на играта – тактически екшън с относително слабо развити RPG елементи. Геймплеят основно може да бъде разделен на 3 части – чист екшън и тактическо управление на агентите, които се случват на бойното поле и комуникация и управление на ресурсите, които се развиват между мисиите в базата на Бюрото.

Като шутър The Bureau изглежда съвсем стандартно – имате опция за прикриване, сляп огън и кълбо напред, както и две оръжия и гранати, с които да посрещнете враговете. Някои ситуации действително могат да се разрешат дори и ако действате съвсем сами, но повечето са направени така, че изискват да давате команди на двамата агенти, които ви придружават. И тук играта влиза в леко порочен кръг, породен от доста противоречивото AI на партньорите ви. Оставени сами на себе си те често се лутат безпомощно, попадат почти нарочно под вражеския огън и сякаш непрестанно саботират усилията ви. Почти не минава и минута без да чуете как някой от тях за пореден път проплаква, че е ранен и се нуждае от помощ. Ето защо логично изглежда решението на дизайнерите да направят първото умение на Картър това да лекува себе си и останалите. Лошото е, че то върши работа само докато агентите ви имат някакъв живот; ако паднат на бойното поле, тогава имате кратък прозорец, през който трябва лично да отидете до всеки един и да го съживите (колкото по-висока е трудността, толкова по-малко е времето), а ако това се случи на вас трябва да им дадете команда да ви помогнат. И едното, и другото може да е еднакво досадно и тромаво и е едно истинско проклятие за всички игри, където трябва да се грижите или зависите от AI-то на съотборниците си.

Така че ако искате да прогресирате, задължително трябва да прибегнете до тактическото меню. Когато го активирате, времето се забавя значително и ви позволява да направите избора си. То всъщност не е толкова сложно и включва поредица от основни команди като придвижване до дадена точка, фокусиране на стрелбата върху дадена цел и използване на специалните умения. Интерфейсът е базов и работи добре. Идеята, разбира се, е с правилните маневри и комбинацията от оръжия и умения да надхитрите извънземните. Прости комбинации например са да вдигнете във въздуха някой враг и докато той безпомощно ръкомаха с ръце да наредите на агента ви да го простреля с концентриран огън. Ако лошите са се окопали прекалено здраво на помощ ви се притича умението Taunt, с което ги предизвиквате да напуснат укритието си.

Обратно в базата

Тук може да извършвате кустомизацията на Картър и останалите агенти, които са разпределени в четири класа – Commando, Support, Recon и Engineer. Преди да се развълнувате обаче трябва да знаете, че опциите са доста ограничени – няколко умения, пъркове и… цветът на връзката и сакото на героя. В началото всичко е мудно, тъй като героите качват нива доста бавно – може би защото авторите осъзнават, че няма какво толкова да предложат като персонализация. Нещата стават по-интересни, когато Картър и останалите придобият повече опит и получат достъп до по-интересни умения като промиване на мозъци, извикване на дронове и др. Тяхното практическо приложение в битка е интересно, но отново някак ограничено от тромавите движения и прекалено линейните нива. Трябва да се отбележи, че ако даден агент умре по време на мисия, загубата е завинаги. Нови попълнения има винаги, но пък губите неговия прогрес, което ви стимулира да бъдете по-грижовни към подопечните си – още една трудна задача предвид слабото AI.

Америка през 60-те

Атмосферата в The Bureau определено е на средно ниво. Въпреки че има сходен сюжет и сходен времеви период (50-те години) Resistance и особено третата й част пресъздават много по-достоверна атмосфера на историческа Америка, поставена на колене и бореща се с извънземно нашествие. Въпреки че картата в централата на Бюрото показва целите Съединени щати и уж се опитва да ви накара да мислите, че действието е изключително мащабно, повечето мисии са скучни, линейни и лишени от емоция. Времето, прекарано в базата пък е направо досадно. Разклоненията по пътя ви са малко, разговорите са най-често просто губене на време, а  Графиката също не впечатлява и достопочтеният, но морално остарял Unreal 3 енджин не е в състояние да спаси визията. Моделите на героите са относително детайлни, но околната среда определено изглежда постна, а пейзажите са направо едноцветни. Извънземните също трудно биха спечелили точки за оригинален дизайн. След игра като The Last of Us, където всеки предмет и физичен ефект имат своето място и идентичност, The Bureau е доста постна.

The Bureau: XCOM Declassified има претенции да бъде тактически шутър, в който акцентът пада в непрекъснатото маневриране, избирането на правилна позиция, разпределението на задачите, ресурсите и целите и позиционното мислене. Вместо това на много моменти играта чисто и просто се развива като една от т.нар. ескорт мисии, където вашата задача е по-скоро да се грижите за агентите си, отколкото да сломявате врага. На базово ниво The Bureau работи и тук-там има интересни идеи. Тя обаче не оправдава нито очакванията на публиката, нито силните влияния от които е черпила вдъхновение.

Автор: Иво Цеков